— Това е добра идея.
— Чудесно — зарадва се мъжлето ми, а Таня кисело се свъси.
— Защо да строим църква… и без това навсякъде все църкви отварят… Трябва да мислим мащабно.
— Какво си намислила? — напрегнах се аз, а Лома махна с ръка и тръгна към вратата.
— Ето какво си помислих: дали пък да не направим Лома президент?
— Президент на какво? — попита мрачно той, след като спря и се обърна към Таня.
— На Русия — отвърна с присъщата си скромност Таня.
Аз се закашлях, а Лома ме погледна жално и каза:
— Ладенце, не искам… да ставам… президент, имам предвид. И това положение вече ми е писнало, ще ми се да зарежа всичко и да замина нанякъде, честна дума…
Лома не хитруваше и подозирам, че сериозно си мечтаеше за тригодишен отпуск по майчинство. Но тъй като не намери подкрепа в мен, мъжлето ми се натъжи и рече с въздишка:
— Аз, такова… не ме бива да говоря, а пък там трябва непрекъснато да дрънкаш нещо.
— Речите се пишат от умни хора на хартия, а ти имаш добра памет и ще ги научаваш. И няма какво да ми въртиш глава… Винаги правиш така, хората се грижат за теб, уважават те и изобщо… а ти, вместо да им кажеш благодаря… ама какво ти благодаря, започваш да капризничиш. Направо ми се ще да те убия, честна дума…
— Защо веднага започваш да викаш? — засрами се Лома. — Не съм се отказал окончателно… — И ме погледна.
— Слава богу. — На това място Таня се обърна към мен. — Лома е представителен мъж, ние с какво сме по-лоши от американците? Ще си имаме един млад президент… Ломе, я си извади ръцете от джобовете и застани както трябва.
Мъжлето ми се отлепи от стената, извади ръцете си от джобовете и изопна широките си рамене. Аз го погледнах заинтригувано, а Таня продължи:
— Тази работа не е лесна и ще отнеме известно време. Дотогава косата на Лома леко ще посребрее и ще удари в земята дори младока Клинтън.
Подпрях лакът на масата и се взрях в мъжа си с все по-нарастващ интерес.
— Освен това нашата първа дама е същинско бонбонче. С такава жена човек може още утре да се коронова на английския престол.
— Дръжки ще видят англичаните — развълнува се Лома, изплашен от промяната в плановете на Таня. — Въпреки че Лада, разбира се, е истинска кралица, няма две мнения по този въпрос… Само че от къде на къде ще се грижим за англичаните?
— Казах го просто така — успокои го Таня, погледна ме и ме попита, усмихната до уши: — Е?
Аз се изсмях, покашлях се, сетне отново се изсмях и отговорих:
— Решено.
— Така и трябва — зарадва се Таня. — Имам си вече план.