Активната страна на безкрайността

Карлос Кастанеда Активната страна на безкрайността

ПРЕДИСЛОВИЕ

Синтаксисът

Един човек, загледан в своите уравнения,
твърди, че Вселената имала начало.
Имало Голям взрив, казва той.
Експлозия на експлозиите — и Вселената се родила.
И тя се разширява, казва той.
Дори изчислил продължителността на живота й:
десет милиарда обиколки на Земята около Слънцето.
Цялото земно кълбо възторжено го аплодира;
до един приемат, че неговите изчисления са наука.
На никого и през ум не му минава как допускайки,
че Вселената има начало,
човекът просто отразява синтаксиса
на майчиния си език;
синтаксис, който изисква начало — като раждането.
развитие — като съзряването,
и край — като смъртта.
Вселената има начало
и тя остарява, уверява ни човекът,
и ще умре, както умират всички неща.
както и сам той е умрял,
след като потвърдил математически
синтаксиса па майчиния си език.

Другият синтаксис

Наистина ли Вселената има начало?
Вярна ли е теорията за Големия взрив?
Това не са въпроси, макар и да звучат така.
И дали синтаксисът, който изисква начало,
развитие и край, е единственият синтаксис,
който съществува?
Това е същинският въпрос.
Има и други видове синтаксис.
Един от тях например изисква да се приеме като факт
съществуването на различни варианти интензивности.
При този синтаксис нищо не започва и нищо не свършва;
при него раждането не е точно определено събитие,
а специфичен вид интензивност,
същото важи за съзряването, същото и за смъртта.
При този синтаксис човекът, вглеждайки се в своите
уравнения, открива, че е изчислил достатъчно много
варианти на интензивности,
за да заяви авторитетно,
че Вселената никога не е имала начало
и никога няма да има край,
а че е преминала, преминава и сега и ще преминава
през безброй колебания на интензивността.
Този човек съвсем спокойно може да заключи,
че самата Вселена
е колесница на интензивността
и човек може да се качи на нея,
за да пътешества през нескончаеми промени.
Той ще стигне до всички тези
и до много други,
без може би никога да осъзнае,
че само потвърждава
синтаксиса на майчиния си език.

ВЪВЕДЕНИЕ

Тази книга е колекция от паметните събития в моя живот. Събрах ги, следвайки препоръките на дон Хуан Матус, шаман, индианец яки от Мексико, който в продължение на тринадесет години полагаше усилия като мой учител да ме въведе в познавателния свят на шаманите, живели в Мексико още от древни времена. Дон Хуан Матус ми предложи да събера паметните си събития сякаш мимоходом, като нещо, което му е хрумнало просто в момента. Такъв беше стилът на обучение на дон Хуан. Винаги забулваше важността на определени свои маневри зад всекидневието. Но този начин прикриваше жилото на окончателността, представяйки го като нещо, не по-различно от останалите всекидневни грижи. С течение на времето дон Хуан ми разкри, че шаманите от древно Мексико смятали тази колекция от паметни събития за отлично средство да се раздвижат слоевете застояли енергии, които съществуват в човека. Те смятали, че тези слоеве са съставени от енергии, произлизащи от самото тяло, които обаче са били изместени, изтласкани извън досега ни вследствие на обстоятелствата от всекидневния ни живот. В този смисъл колекцията от наметни събития представляваше за дон Хуан и за шаманите от неговата приемствена линия средство за преразпределяне на тази неизползвана енергия.

Предварителното условие за това събиране е съвестното и всеотдайно свързване в едно цяло на абсолютно всички чувства и изживявания на един човек, без да се пренебрегва ни едно от тях. Според дон Хуан шаманите от неговата приемствена линия били убедени, че събирането на паметните събития е средството за емоционална и енергетична настройка, подготвяща възприятията за рискованото впускане в неизвестното.

Дон Хуан описваше крайната цел на своето шаманско знание като подготовка за окончателното пътешествие; пътешествието, което всеки човек трябва да предприеме в края на живота си. Той каза, че благодарение на своята дисциплина и решителност шаманите били в състояние да съхранят индивидуалното си осъзнаване и чувството за своята цел и след смъртта. За тях това мъгляво, идеалистично състояние, което съвременният човек нарича „живот след смъртта“, представлявало съвсем конкретен свят, безкрайно богат на практически дейности, различни от практическите дейности във всекидневния живот, но пак толкова функционални и практични. Дон Хуан смяташе, че събирането на паметните събития в живота било за шаманите подготовка за навлизането им в този конкретен свят, който те наричали активната страна на безкрайността.