— Тази история — проговори дон Хуан — трябва да влезе в твоя албум с паметни събития. Твоят приятел, без изобщо да има представа какво прави, ти е дал, както сам е казал, нещо, което наистина ще ти остане за цял живот.
— За мен това е просто една тъжна история, дон Хуан, но нищо повече.
— Наистина е тъжна история, точно както и останалите ти разкази — отвърна дон Хуан, — но това, което я прави за мен различна и паметна, е, че тя се отнася до всекиго от нас като човешки същества, а не само до теб, както останалите ти случки. Виждаш ли, подобно на мадам Людмила, всеки един от нас — и млад, и стар — прави по един или друг начин своите фигури пред огледалото. Спомни си всичко, което знаеш за хората. Помисли си за който и да било човек на тази земя и ще разбереш без сянка от съмнение, че без значение кой е той или какво мисли за себе си, или с какво се занимава, резултатът от действията на всекиго е винаги един и същ: безсмислени фигури пред огледалото.
Първа част
ТРЕПТЕНЕ ВЪВ ВЪЗДУХА
ПЪТЕШЕСТВИЕ НА СИЛАТА
По времето, когато се запознах с дон Хуан, аз бях много усърден студент по антропология и исках да започна кариерата си на професионален антрополог с колкото може повече публикации. Плановете ми бяха да се издигна в академичната йерархия и като първа стъпка към това бях решил да събера данни за използването на лечебни билки от индианците в югозападната част на Съединените щати.
Първо се допитах до един професор по антропология, който работеше в тази област, за съвет относно проекта ми. Беше изтъкнат етнолог и в края на тридесетте и началото на четиридесетте години бе публикувал множество трудове за калифорнийските индианци, както и за индианците от Югозапада и в Сонора, Мексико. Той търпеливо изслуша изложението на плана ми. Идеята ми беше на напиша статия под заглавие „Етноботанически данни“ и да я публикувам в списание, посветено изключително на антропологическите проблеми от Югозапада на САЩ.
Замисълът ми беше да събера лечебни билки, да занеса образци от тях в Ботаническата градина на УКЛА, за да определят точно вида им, и след това да опиша за какво и как ги използват индианците от Югозапада. Вече си представях как ще събера хиляди екземпляри и дори се надявах да публикувам малка енциклопедия на тази тема.
Професорът снизходително се усмихна.
— Не бих искал да охлаждам ентусиазма ви — каза той с уморен глас, — но не мога да не се отнеса негативно към вашето въодушевление. Въодушевлението е добре дошло в антропологията, но то трябва да се насочи в правилна посока. Ние все още се намираме в златния век на антропологията. Аз имах щастието да уча при Алфред Крьобър и Робърт Лоуи, два стълба в обществените науки. Не съм посрамил доверието им. Антропологията все още е фундаментална дисциплина. Всички останали дисциплини трябва да произтичат от антропологията. Цялата област на историята например би трябвало да се нарича „историческа антропология“, а областта на философията — „философска антропология“. Човекът трябва да бъде мерило за всичко. Затова антропологията, науката за човека, трябва да бъде ядрото на всяка друга дисциплина. И някой ден ще бъде така.
Погледнах го слисан. В представите ми той беше съвсем кротък, добродушен стар професор, преживял наскоро инфаркт. Изглежда, бях засегнал чувствителна струна у него.
— Не мислите ли, че би трябвало да отделите повече внимание на теоретичните изследвания? — продължи той. — Вместо да се занимавате с полева работа, не би ли било по-добре да учите лингвистика? В катедрата при нас преподава един от най-изтъкнатите лингвисти на света. На ваше място аз бих седял в нозете му, попивайки всяка идея, която излъчва.
— Освен това — продължи той — имаме и един изключителен авторитет по сравнителна религия. Тук са и едни от най-компетентните антрополози с трудове над сродните системи в различните култури по цял свят от лингвистична и познавателна гледна точка. На вас ви е нужна солидна подготовка. Но да си мислите, че още отсега можете да се заемете е полева работа, това е пародия. Потопете се в книгите, млади човече. Това е моят съвет.
Заинатен, аз изложих проекта си пред друг, по-млад преподавател. Но и той не ме насърчи повече. Открито ми се присмя. Каза ми, че материалът, който се каня да напиша, си е направо Мики-Маусов комикс и че и при най-голям напън на въображението не може да мине за антропология.
— В днешно време антрополозите се занимават с много по-наболели проблеми — каза той с професорски тон. — Медицинската и фармацевтичната наука вече са провели безброй изследвания над всяко възможно лекарствено растение на света. Тук всичко вече е оглозгано. Вашият начин на събиране на данни е подходящ за началото на деветнадесети век. Но сега сме почти двеста години по-късно. Съществуват и такива неща като прогрес, представете си.