След това ми даде определение и тълкувание на прогреса и усъвършенстването като двата основни въпроса на философския дискурс, които са напълно приложими и в антропологията.
— Антропологията — продължи той — е единствената съществуваща дисциплина, която може ясно да обоснове концепцията за усъвършенстване и прогрес. Слава богу, че насред цинизма на нашето време все още има лъч на надежда. Единствено антропологията може да докаже действителното развитие на културата и организацията на обществото. Само антрополозите могат да предоставят на човечеството неоспорими доказателства за прогреса на човешкото познание. Културата се развива и само антрополозите могат да представят примери за общества, които съответстват на точно определени брънки от веригата на прогреса и усъвършенстването. Това е то антропологията! Не някаква си мижава полева работа, която изобщо не е полева работа, а чиста мастурбация.
Това беше смазващ удар за мен. Като последна надежда заминах за Аризона да поговоря с антрополозите, които провеждаха там истински полеви изследвания. По това време вече бях почти склонен да се откажа от цялата идея. Разбирах какво се опитваха да ми кажат двамата професори и не можех да не се съглася напълно с тях — опитите ми да се заема е полева работа определено бяха недомислица. И все пак ми се щеше да се поразтъпча с полева работа; не исках да се занимавам с изследвания само в библиотеката.
В Аризона се срещнах с един изключително опитен антрополог, който беше писал богати на сведения трудове над индианците-яки от Аризона и от Сонора, Мексико. Беше много любезен. Той нито ме обезсърчи, нито ми даде съвети. Отбеляза само, че индианските общности от Югозапада живеят крайно затворено и проявяват недоверие, а понякога и ненавист към чужденците, особено към испаноезичните.
Неговият по-млад колега обаче беше по-откровен. Каза, че е по-добре да си отида и да попрочета първо книги за лечебните растения. Беше авторитет в тази област и мнението му беше, че всичко, което може да се знае за лечебните растения в Югозапада, вече е класифицирано и дискутирано в многобройни публикации. Стигна до там да твърди, че днешните индиански лечители ползват като източник на знания именно тези публикации, а не толкова знанието от своята традиция. Накрая ме довърши с твърдението, че дори и да са се съхранили някакви традиционни лечебни практики, то индианците едва ли биха ги предали на чужденец.
— По-добре се заеми с нещо, което има стойност — посъветва ме той, — Вгледай се в градската антропология. Много пари се отделят например за проучване на алкохолизма сред индианците в големия град. А това е нещо, което всеки антрополог би извършил без особени усилия. Отиваш и се натряскваш в някой бар с местните индианци. После спретваш всичко, което си научил за тях, под формата на статистика. Превръщаш всичко в цифри. Градската антропология е реално поле за изследвания.
Не ми оставаше нищо друго, освен да приема съветите на тези толкова опитни социолози. Вече бях решил да летя обратно за. Лос Анжелис, когато друг един антрополог, мой приятел, ми съобщи, че се кани да обиколи цяла Аризона и Ню Мексико и да се отбие по всички места, където е работил в миналото, за да възобнови връзката си с хората, които са му били антропологически информатори.
— Ще се радвам, ако дойдеш с мен — каза той. — Няма да се занимавам с никаква работа Отивам просто да ги навестя, да пийна по някоя чашка с тях, да си подрънкаме глупости. Накупил съм им разни подаръци — одеяла, пиячка, якета, амуниции за 22-калиброви пушки.
Солата ми е претоварена с всякаква стока. Обикновено пътувам сам, когато ходя да се срещам с тях, но така винаги рискувам да заспя на волана. Така че би могъл да правиш компания и да следиш да не прекалявам с пиячката, или по мъничко да шофираш, ако съм се натаралянкал.
Толкова бях обезверен, че отказах на поканата му.
— Извинявай много, Бил — казах аз. — Това пътуване ми трябва. Не виждам повече никакъв смисъл в моята идея да се занимавам с полева работа.
Не се предавай без борба — каза Бил с бащинска загриженост. — Вложи всичко, с което разполагаш, в битката и едва ако бъдеш победен, тогава се предай, но преди това. Ела с мен и ще видиш колко ще ти хареса Югозападът.
Той сложи ръка на рамото ми. Неволно отбелязах колко тежка ръка имаше. Той беше висок и як, но през последните години тялото му беше придобило странна тромавост. Беше загубил момчешкото в себе си. Кръглото му лице вече не пращеше така от младост, както преди. Сега имаше угрижен вид. Мислех, че се притеснява оплешивяването си, но понякога ми се струваше, че има и нещо друго. Не че беше напълнял повече; тялото му беше станало някак тежко по необясним начин. Забелязах това в походката му, в начина, по който става и сяра. Имах чувство, че Бил се бори с гравитацията с всяка фибра на тялото си, при всяко нещо, което правеше.