Накрая преодолях пораженческото си настроение и потеглих на пътешествие с него. Посетихме всяко кътче в Аризона и Ню Мексико, където имаше индианци. Един от крайните резултати от това пътуване беше, че открих в моя приятел-антрополог два ясно очертани аспекта на личността. Той ми бе обяснил, че винаги премервал много точно мненията си като антрополог-професионалист и се придържал към основната линия в антропологическата мисъл днес, но че като на частно лице неговата антропологическа полева работа му е дала съкровищница от изживявания, за които никога не е говорил. Тези изживявания изобщо не се връзвали с днешната антропологическа мисъл, защото не подлежали на никакво класифициране.
По време на пътуването той неизменно спираше на чашка със свои бивши информатори и след това напълно се отпускаше. В такива моменти аз сядах на волана и шофирах, а той седеше отзад и си отпиваше от бутилката 30-годишен „Балънтайн“. Именно в такива случаи Бил ми разказваше за своите неподлежащи на класифициране изживявания.
— Никога не съм вярвал в призраци — каза внезапно той веднъж. — Изобщо не съм си падал по привидения и реещи се духове, гласове в мрака и разни такива. Получил съм много прагматично и сериозно възпитание. Компас винаги ми е била науката. И тогава, като се заех с полева работа, в мен започнаха да проникват всякакви смахнати идиотщини. Например една нощ потеглихме с едни индианци да търсим привидение. Щяха истински да ме посветят посредством нещо доста болезнено, което просто пронизваше мускулите на гръдния ми кош. Бяха приготвили в гората и колиба за потене. Бях се примирил да изтърпя болката. За кураж бях опънал няколко глътки. И после човекът, който беше моят застъп-ник пред хората, които извършваха церемонията, внезапно запищя от ужас, като сочеше една тъмна, подобна на сянка фигура, която идваше право към нас.
— Когато сянката приближи до мен, забелязах, че това е стар индианец, пременен в най-чудатите одежди, които можеш да си представиш, и принадлежностите на шаман. Като съзря стареца, човекът, който ме придружаваше нея нощ, най-безсрамно припадна. Старецът дойде до мен и насочи пръст в гърдите ми. Пръстът му беше само кожа и кости. Той ми издърдори някакви неразбираеми неща. В това време останалите хора забелязаха стареца и безмълвно се хвърлиха към мен. Старецът се извърна да ги погледне и те до един застинаха на място. Гой им дръпна една кратка тирада. Гласът му беше нещо незабравимо. Звучеше, сякаш говори през тръба или сякаш имаше прикрепено на устата си някакво устройство, което извлича думите от него. Кълна се, че този човек говореше вътре в тялото си, а устата му излъчваше навън думите като механичен апарат. След като им прочете конското, старецът тръгна отново, мина през мен, през тях и изчезна, погълнат от мрака.
Бил каза, че церемонията за посвещаването му отишла по дяволите, така и не се състояла. А хората, включително шаманите, отговарящи за ритуала, се тресяли от страх. Били толкова ужасени, че се разбягали на всички страни и се разотишли.
Хора, които са били приятели от години — продължи той, — повече не си проговориха нито дума. Твърдяха, че това, което са видели, всъщност е било призракът на невероятно стар шаман и че ако говорели помежду си за него, това щяло да им докара беди. Каза още, че дори само ако се погледнели един друг, това щяло да им донесе нещастие. И повечето от тях напуснаха този край.
Защо са смятали, че би им донесло нещастие, ако говорят или се поглеждат помежду си? — попитах го аз. — Имат такова поверие — отговори той. — Според привидение от такъв род говори на всекиго от тях индивидуално. Мислят, че ако видиш такова привидение, това определя съдбата ти за цял живот. — И какви са индивидуалните неща, които привидението е казало на всеки от тях? — попитах аз.
— И понятие си нямам — отговори той, — те така и никога нищо не ми обясниха. Всеки път, когато ги питах, те изпадаха в състояние на дълбоко вцепенение. Нищо не са видели, нищо не са чули. Едва години след тази случка човекът, който беше припаднал до мен, се закле, че само се престорил, защото толкова се уплашил, че не искал да погледне в лицето стареца. А това, което им казал, всеки от тях разбрал, но не словесно, а на някакво друго ниво.