— Забележителен е наистина — казах аз. — Най-удивителният човек, когото някога съм срещал. Как мога да се свържа отново с него?
— Не се безпокойте за това — отговори господин Рейес. — Хорхе вече ме поразпита за вас. Той ви наблюдава от мига, в който пристигнахте. Сигурно сам ще дойде и ще почука на вратата ви по-късно днес или утре.
Господин Рейес се оказа прав. Час — два по-късно някой ме събуди от следобедната ми дрямка. Бях решил да потегля от Гуаймас рано вечерта и да шофирам цялата нощ на път за Калифорния. Оказа се, че ме събуди Хорхе Кампос. Обясних му, че заминавам, но ще се върна след около месец.
— О, но ти трябва да останеш, нали се съгласих да ти бъда водач — каза той.
— Много съжалявам, но ще трябва да поотложим това. Сега времето ми е съвсем ограничено — отвърнах аз.
Знаех, че Хорхе Кампос е мошеник, въпреки това реших да му разкрия, че вече имам един информатор, когото съм срещнал в Аризона, и той ме чака да почнем работа. Описах стареца и казах, че името му е Хуан Матус и че хората го смятат за шаман. Хорхе Кампос се засмя широко. Попитах го дали познава стария човек.
— О, да, познавам го — весело каза той. — Може дори да се каже, че сме добри приятели. — И без да дочака покана, Хорхе Кампос влезе в стаята и седна зад масичката до балкона.
— Той тук някъде ли живее? — попитах аз.
— Разбира се — уверено каза той.
— Ще ме заведете ли при него?
— Защо не — отвърна той. — Ще ми трябват само два — три дни, за да направя собствените си проучвания, просто да се уверя, че е тук, и после ще отидем при него.
Разбирах, че лъже, и все пак не ми се искаше да приема, че е така. Дори си помислих, че първоначалното ми недоверие може би е неоснователно — в момента той изглеждаше толкова убедителен.
— Обаче — продължи той, — за да те заведа при този човек, ще трябва да ми платиш добре. Хонорарът ми ще бъде двеста долара.
Тази сума надвишаваше всичко, с което разполагах. Любезно отказах, като поясних, че в момента нямам в себе си достатъчно пари.
— Не ми се ще да изглеждам търгаш — каза той с най-подкупваща усмивка, — но колко можеш да си позволиш? Трябва да вземеш предвид и това, че ще ми се наложи да давам малки бакшиши. Индианците — яки са много затворени, но винаги има начини; все се намират врати, които се отварят с вълшебния ключ — парите.
Въпреки всичките ми подозрения бях убеден, че Хорхе Кампос е входният ми билет не само за света на индианците-якн, но и към стареца, който толкова ме бе заинтригувал. Не ми се щеше да се пазаря за пари и с известно неудобство му предложих петдесетте долара, с които разполагах.
— Аз съм в края на престоя си тук — казах с извинителен тон, — затова парите ми са на привършване. Останаха ми само петдесет долара.
Хорхе Кампос изпъна нозе под масичката и кръстоса ръце зад главата си, като килна шапка над челото си.
— Ще взема тези петдесет долара и часовника ти — каза безочливо той. — Но срещу такова заплащане мога да те срещна само с по-малък шаман. Не бързай толкова! — предупреди ме той, сякаш се канех да протестирам. — По тази стълба трябва да се изкачваме внимателно, от най-ниското стъпало до самия този човек, който, уверявам те, е на самия връх.
— И кога може да се срещна с този по-малък шаман? — попитах аз, подавайки му парите и часовника си.
— Още сега! — отвърна той, като се изправи и нетърпеливо грабна парите и часовника. — Да вървим! Нямаме и минутка за губене!
Седнахме в колата ми и той ме упъти да поема към град Потам — традиционен град на индианците-яки, разположен край река Яки. Докато пътувахме, той ми съобщи, че ще се срещнем с Лукас Коронадо, човек, известен с магьоснически умения, шамански трансове и с великолепните маски, които прави за празника на яките.
— Велики пости.
После насочи разговора към стареца и това, което ми разказа, беше в пълно противоречие с нещата, които други ми бяха говорили за него. Те го бяха описвали като отшелник и оттеглил се шаман, а Хорхе Кампос го изобрази като най-прочутия лечител и магьосник в този край; човек, чиято слава го е превърнала в почти недостъмна фигура. Той направи съвършено актьорска пауза и тогава нанесе последния си удар: каза, че разговор със стареца на солидна основа — какъвто е нужен на антрополозите — ще ми струва най-малко две хиляди долара. Понечих да протестирам срещу такъв скок в цената, по той ме изпревари: