После премина на друг език, предположих, че е езикът на племето яки. Двамата с Хорхе Кампос потънаха в оживен разговор, който продължи доста време. Държаха се така, сякаш аз изобщо не съществувах.
— Имаме тук един малък проблем — каза ми накрая Хорхе Кампос. — Лукас току-що ми каза, че сега му е най-натовареният сезон, понеже наближават празниците, затова няма да може да отговори на всичките ти въпроси, но друг път непременно ще го стори.
— Да, да, бъдете сигурен — каза ми Лукас Коронадо на испански. — Друг път, наистина; някой друг път.
— Ще трябва да привършваме посещението си — каза Хорхе Кампос, — но по-нататък пак ще те доведа.
Докато си тръгвахме, изпитах порив да изразя пред Лукас Коронадо възхищението си от изумителната му техника да работи едновременно с ръце и крака. Той ме погледна, сякаш бях луд, и очите му се разшириха от изненада.
— Никога ли не си виждал човек да изработва маски? — процеди той през стиснати зъби. — Ти откъде си? Да не си от Марс?
Почувствах се много глупаво. Понечих да обясня, че техниката му е нещо съвсем ново за мен. Той изглеждаше готов да ме прасне по главата. Хорхе Кампос ми каза на английски, че с бележката си много съм засегнал Лукас Коронадо. Той възприел похвалата ми като прикрит опит да се подиграя с бедността му — думите ми били за него иронично потвърждение за това колко беден и безпомощен е той.
— Ама точно обратното! — възкликнах аз. — Според мен той е великолепен!
— Не се и опитвай да му кажеш подобно нещо — скастри ме Хорхе Кампос. — Тези хора са научени да приемат и изказват оскърбления под най-завоалиран начин. Той се учудва, че се отнасяш пренебрежително към него, без изобщо да го познаваш, и се подиграваш над това, че няма възможност да си купи дърводелска стойка, на която да закрепва скулптурите си.
Почувствах се крайно неловко. Най-малко от всичко бях искал да се подигравам с единствения си възможен контакт. Хорхе Кампос явно си даваше напълно сметка за смущението ми.
— Купи си някоя от маските му — посъветва ме той. Отговорих, че имам пари само за бензин и храна и че съм смятал да шофирам до Лос Анжелис на един дъх, без никакво спиране.
— Ами тогава му дай коженото си яке — каза той като нещо разбиращо се от само себе си, макар и с доверителен, услужлив тон. — Иначе ще го засегнеш и ще те запомни само с обидата. Но не му казвай, че маските са красиви. Просто си купи една.
Когато казах на Лукас Коронадо, че му предлагам коженото си яке срещу една от неговите маски, той доволно се ухили. Взе якето и веднага го облече. Запъти се към къщата си, но преди да влезе, започна странно да се върти. След това коленичи пред нещо като олтар, вдигна ръце, сякаш се протягаше, и после потърка с длани якето отстрани.
Влезе в къщата, изнесе пакет, увит с вестници, и ми го подаде. Искаше ми се да му задам още въпроси. Той се извини, че го чакала работа, обаче добави, че ако искам, мога да дойда друг път.
По пътя на връщане към Гуаймас Хорхе Кампос ме помоли да отворя пакета. Искал да се увери, че Лукас Коронадо не ме е измамил. Мен не ме интересуваше особено пакетът; занимаваше ме единствено възможността да се върна сам при Лукас Коронадо и да поговоря с него. Изпитвах радостна възбуда при тази мисъл.
— Трябва да видя какво ти е дал — настоя Хорхе Кампос. — Спри колата, ако обичаш. За нищо на света не бих изложил на опасност свой клиент. Ти ми плащаш за дадени услуги. Този човек е истински шаман, следователно много опасен. И понеже ти го обиди, може да ти е дал нещо за урочасване. В такъв случай ще се наложи бързо да го заровим още тук някъде.
Усетих пристъп на гадене и спрях автомобила. Най-внимателно извадих пакета. Хорхе Кампос го дръпна от ръцете ми и го разви. В него имаше три прекрасно изработени традиционни маски на племето яки. Хорхе Кампос подхвърли с небрежен и безразличен тон, че би било редно да му дам една от тях. Съобразих, че тъй като още не ме беше свързал със стареца, трябваше да поддържам добри отношения с него. С радост му дадох една от маските.
— Ако ми позволиш да си избера, по-скоро бих взел ей тази — посочи той.
Казах му да я вземе. Маските нямаха значение за мен; вече бях получил това, което търсех. Спокойно бих му дал и другите две маски, но ми се щеше да ги покажа на моите приятели-антрополози.
— Тези маски не са нищо изключително — заяви Хорхе Кампос. — Можеш да си купиш такива от всеки магазин в града. Продават ги на туристите.
Бях виждал маските, които се продаваха в градските магазини. Бяха много груби в сравнение с моите, а Хорхе Кампос наистина беше избрал най-хубавата.
Оставих го в града и потеглих за Лос Анжелис. Преди да се сбогуваме, той ми напомни, че на практика му дължа две хиляди долара, защото щял още отсега да започне да пуска бакшиши, за да подготви срещата ми с голямата риба.