Той ми обясни, че водачът на група магьосници, какъвто е самият, се нарича нагуал и това е общият термин за магьосник във всяко поколение, който има определена енергетична конфигурация, отличаваща го от останалите. Това не означава, че е по-висш, по-нисш или нещо от този род, а се изразява само като способност да се носи отговорност.
— Само нагуалът — продължи той — притежава енергетичната способност да отговаря за съдбата на своята група. Всеки от групата знае това и го приема. Нагуалът може да бъде мъж или жена. Във времената на магьосниците, сложили начало на моята линия, по правило нагуалите са били жени. Техният естествен прагматизъм — резултат от това, че са жени — докарал моята линия до капана на една практичност, от която едва успели да се измъкнат. После нагуали започнали да стават мъже, а те пък вкарали моята линия в капана на едно слабоумие, от което ние едва сега се измъкваме.
— От времето на нагуала Лухан, живял преди около двеста години — продължи той, — усилията се обединяват и се поемат поравно от мъж и жена. Мъжът-нагуал носи трезвост, жената-нагуал — новаторство.
Тук исках да го попитам дали в живота му има жена-нагуал, но бях толкова дълбоко съсредоточен, че не успях да формулирам въпроса си. Той го направи вместо мен.
— Дали има жена-нагуал в моя живот ли? — попита той. — Не, няма. Аз съм самотен магьосник, макар че имам група. В момента тях ги няма.
Една мисъл завзе с неудържима сила ума ми. Спомних си в момента как едни хора в Юма ми бяха казали, че дон Хуан се движи с група мексиканци, които изглеждали доста изкушени в магьосническите умения.
— Да бъдеш магьосник не означава да правиш магии — продължи дон Хуан, — да въздействаш по различни начини над хората или да бъдеш обсебван от демони. Да бъдеш магьосник означава да достигнеш такова ниво на осъзнаване, което прави невъобразимите неща постижими. Терминът магьосничество не отразява вярно с какво се занимават магьосниците, но и терминът шаманство също не е подходящ. Действията на магьосниците са изключително в сферата на абстрактното, на безличното. Магьосниците се борят да достигнат цел, която няма нищо общо със стремежите на обикновения човек. Стремежите на магьосниците са да достигнат безкрайността и да я осъзнават.
По-нататък дон Хуан каза, че задачата на магьосниците е да се изправят лице в лице с безкрайността и че те навлизат в нея всекидневно, както рибарят навлиза в морето. И тази задача с толкова всепоглъщаща, че магьосниците са длъжни да обявяват името си, преди да дръзнат да навлязат в нея. Той ми напомни как в Ногалес бе произнесъл високо името си, преди да е започнал какъвто и да било контакт помежду ни. По този начин той бе потвърдил своята индивидуалност пред безкрайността.
Разбирах с неописуема яснота всичко, което ми обясняваше. Не ми се налагаше да му искам пояснения. Тази острота на ума ми би трябвало да ме смае, но въобще не се смайвах. Знаех, че винаги ми е било кристално ясно, а просто съм се правел на глупак заради някой друг.
— Без да знаеш нищо за това — продължи той, — аз те отправих в традиционното търсене. Ти беше човекът, когото издирвах. Моето търсене свърши, когато аз те намерих, а твоето — сега, когато ти ме намери.
Дон Хуан ми обясни, че като нагуал на своето поколение той издирвал човека с тази характерна енергетична конфигурация, която е в състояние да осигури продължаването на неговата линия. Каза, че в определен момент нагуалът на всяко от двадесет и седемте последователни поколения се заемал с най-изнервящото изпитание в живота си: търсенето на приемник.
Като ме гледаше право в очите, той обясни, че това, което прави хората магьосници, е способността им да възприемат пряко енергията, която протича във Вселената, и че когато магьосниците възприемат човешките същества по този начин, те ги виждат като сияйно кълбо или сияйна яйцевидна фигура. Той твърдеше, че човешките същества не само са способни да виждат пряко как енергията протича във Вселената, но и че те всъщност я виждат, макар и да не могат преднамерено да осъзнаят, че я виждат.
И тук той изложи най-същественото отличие за магьосниците — разликата между общото състояние на съзнание и специфичното състояние на преднамерено осъзнаване на нещо. Той заяви, че всяко човешко същество разполага с осъзнаване, в общия смисъл, което му позволява да вижда пряко енергията, а после определи магьосниците като единствените човешки същества, способни преднамерено да осъзнават, че виждат пряко енергията. После определи осъзнаването като енергия, а енергията като постоянен поток — светлинна вибрация, която никога не остава в покой, а постоянно се самозадвижва. Той твърдеше, че при виждането на човешкото същество то се възприема като струпване на енергийни полета, удържани заедно от най-загадъчната сила във Вселената — една свързваща, слепваща, вибрираща сила, която със сцеплението си държи енергийните полета в едно цяло. По-нататък той обясни, че нагуалът на всяко поколение е по-особен магьосник, когото останалите магьосници виждат не като единично сияйно кълбо, а фигура от две съединени сияйни сфери, една над друга.