— Искаш да кажеш, дон Хуан, че ние по природа сме дребнави и противоречиви, така ли?
— Не, не сме по природа дребнави и противоречиви — отвърна той. — Нашите дребнавости и противоречия са по-скоро резултат от трансценденталния конфликт, който измъчва всекиго от нас, но само магьосниците, болезнено и безнадеждно, имат съзнание за него — конфликта на двата ни ума.
Дон Хуан впи поглед в мен; очите му бяха като два черни въглена.
— Ти непрекъснато ми говориш за двата ни ума — казах аз, — но мозъкът ми просто не може да регистрира какво всъщност ми казваш. Защо?
— Ще разбереш защо, като му дойде времето — отвърна той. — Засега е достатъчно да ти повторя това, което ти казах преди малко за двата ни ума. Единият е нашият истински ум, продукт на целия ни жизнен опит; той именно рядко говори, защото е бил победен и заточен в мрака. Другият ум, който използваме във всекидневието за всичко, което правим, е чуждо устройство и ни е внедрен отвън.
— Изглежда, същината на проблема е в това, че концепцията за ума като чуждо устройство е толкова невъобразима, че мисълта ми отказва да я възприеме сериозно — казах аз с чувството, че съм направил истинско откритие.
Дон Хуан не отреагира на думите ми. Продължи да обяснява въпроса за двата ума, сякаш изобщо не се бях обаждал.
— Решаването на конфликти между двата ума е въпрос на намерение — каза той. — Магьосниците призовават намерението, като произнасят думата намерение високо и ясно. Намерението е сила, която съществува във Вселената. Когато магьосниците призовават намерението, то идва при тях и прокарва пътя към постигането па целта, което означава, че магьосниците винаги постигат това, което са си поставили за цел да направят.
— Искаш да кажеш, дон Хуан, че магьосниците получават всичко, което искат, дори то да е нещо дребно, обикновено или прищявка, така ли? — попитах аз.
— Не, не е така. Естествено, че намерението може да бъде призовано за каквото поискаш — отговори той, — но магьосниците са открили, и то на доста висока цена, че намерението идва при тях само за нещо абстрактно. Това е предпазният клапан за магьосниците; иначе те биха били просто непоносими. В твоя случай да призовеш намерението, за да разрешиш конфликта на двата си ума или за да чуеш гласа на истинския си ум, не е дребен, обикновен или произволен въпрос; точно обратното — съвсем нематериална и абстрактна цел, но жизнено важна за теб.
Дон Хуан замълча за малко; после отново заговори за албума.
— Моят собствен албум, поради това, че е боен акт, изискваше крайно внимателен подбор — каза той. — И сега вече е много точна колекция от незабравимите мигове в живота ми и всяко нещо, което ме е довело до тях. В нея съм съсредоточил нещата, които са имали и ще имат значение за мен. И според мен албумът на един воин е нещо съвсем конкретно; нещо поразително стигащо до същността.
Нямах понятие какво иска от мен дон Хуан и все пак го разбирах съвършено добре. Той ме посъветва да се уединя някъде и да седна, като оставя мисли, спомени и идеи да идват свободно при мен. Препоръча ми да положа усилия да оставя гласа от дълбините ми да проговори и той да ми посочи какво да подбера. После дои Хуан ми каза да вляза в къщата и да си легна на моето легло. То беше направено от дървени сандъци, а за дюшек ми служеха няколко дузини празни конопени чували. Цялото тяло ме наболяваше от леглото, но иначе си беше много удобно.
Взел присърце съветите на дон Хуан, аз започнах да мисля за миналото си, вглеждайки се за събития, които бяха оставили следа в мен. Скоро проумях, че изявлението ми как всяко събитие в живота ми имало дълбоко значение си беше направо глупост. Насилвайки се да си спомням, установих, че не знам дори откъде да започна. През ума ми минаваха безконечни несвързани мисли и спомени за събития, които са ми се случвали, но не можех да реша дали имат значение за мен или не. Придобих впечатлението, че никога нищо не е имало каквото и да било значение. Струваше ми се, че съм преминал през живота като труп, който може да ходи и говори, но не чувства нищичко. Неспособен изобщо да се съсредоточа и да проследя отделен обект, след известни повърхностни усилия аз се отказах и заспах.
— Постигна ли някакъв успех? — попита ме дон Хуан, когато се събудих след няколко часа.
Вместо да ми стане по-леко след съня и почивката, аз отново бях в лошо и раздразнително настроение.
— Не, никакъв! — троснато отговорих аз.
— Чу ли онзи глас от дълбините? — попита той.