Предприех обширни антропологически изследвания по въпроса за летачите в други култури, но не открих никъде да се споменава нещо подобно. Дон Хуан, изглежда, беше единственият източник на информация по този въпрос. Следващия път, когато се срещнах с него, аз моментално прехвърлих разговора към летачите.
— Опитвах се да подходя напълно рационално към този въпрос — казах аз, — но не мога. Има моменти, когато съм напълно съгласен с теб за хищниците.
— Фокусирай вниманието си над пробягващите сенки, които действително виждаш — рече дон Хуан с усмивка.
Казах на дон Хуан, че тези пробягващи сенки ще сложат край на рационалния ми живот. Виждах ги навсякъде. Откакто си бях отишъл от дома му, аз вече не можех да спя на тъмно. В момента, когато угасях осветлението, всичко около мен започваше да подскача. Никога не виждах определени фигури и очертания. Виждах само пробягващи черни сенки.
— Умът на хищника още не те е напуснал — каза дон Хуан. — Той беше сериозно уязвен. Сега прави всичко възможно да възстанови отношенията си с теб. Но нещо в теб окончателно ги скъса. Летачът знае това. Истинската опасност е в това, че умът на летача може да победи, като те изтощи напълно и те принуди да се предадеш, възползвайки се от противоречието между това, което казва той, и това, което говоря аз.
— Защото, виждаш ли, умът на летача няма никакви съперници — продължи дон Хуан. — Когато предложи нещо, той се съгласява със собственото си предложение и те кара да си мислиш, че ти си го направил. Умът на летача ще ти каже, че всичко, което ти говори дон Хуан Матус, са чисти глупости, и после същият този ум ще се съгласи с твърдението си — „Да, разбира се, че са глупости“ ще кажеш ти. По този начин ни побеждава той.
Искаше ми се дон Хуан да продължи още. Но той само каза:
— Макар че атаката свърши още миналия път, когато беше при мен, ти и досега не можеш да престанеш да говориш за летачите. Време е за по-друга маневра.
Не можах да спя тази нощ. Задрямах едва призори, но тогава дон Хуан ме измъкна от леглото и ме изведе на разходка из планината. Там, където живееше, пейзажът беше съвсем различен от сонорската пустиня, но той ми каза да не се увличам в сравнения, защото след като изминеш половин километър, всички места на земята стават еднакви.
— Разглеждането на забележителности е за хора с автомобили — каза той. — Те се движат с огромна скорост без никакво усилие от своя страна. Разглеждането на забележителности не е за пешеходци. Когато си с кола например, ти можеш да видиш една огромна планина и видът й те поразява с красотата си. Видът на същата тази планина няма да те порази по същия начин, ако я гледаш, докато вървиш пеш; ще те порази по съвсем друг начин, особено ако трябва да се катериш или да я заобикаляш.
Много горещо беше тази сутрин. Вървяхме по пресъхналото русло на река. Единственото общо между тази долина и сонорската пустиня бяха милионите насекоми. Комари и мухи от всички страни пикираха като бомбардировачи, нацелени право в ноздрите, очите и ушите ми. Дон Хуан ми каза да не обръщам внимание на бръмченето им.
— Не се мъчи да ги отмахнеш с ръка — твърдо произнесе той. — Възнамери ги далеч от себе си. Издигни около себе си енергийна бариера. Помълчи и от мълчанието ти ще се издигне бариерата. Никой не знае как става това. То е едно от нещата, които древните магьосници наричат енергетичен факт. Спри вътрешния си диалог — само това се иска.
— Искам да ти предложа една странна идея — продължи дон Хуан, крачейки пред мен.
Трябваше да забързам, за да бъда по-близо до него и да не изпусна нито дума.