— Какво правите тук, господин Акоста? — безстрашно попитах аз.
— Ами сера си и в това време разглеждам фермата на дядо ти — отговори той, — така че по-добре се пръждосвай, докато не съм станал, освен ако не обичаш да душиш лайна.
Поотдалечих се малко. Любопитно ми беше дали наистина прави това, което каза. Така беше. Той стана. Помислих, че ще излезе от храстите и ще мине през земята на дядо, за да излезе на шосето, но грешах. Той тръгна навътре в гората.
— Ей, ей, господин Акоста! — извиках аз. — Може ли да дойда с вас?
Забелязах, че се поспря; храсталакът беше толкова гъст, че и този път по-скоро го усетих, отколкото видях.
— Може, разбира се, стига да си намериш път през храсталака — каза той.
Това не беше никаква трудност за мен. В часовете на шляене бях отбелязал с един голям камък мястото, откъдето можеше да се навлезе в храсталака. Чрез един безкраен процес на опити и грешки бях открил местенце, по което с пълзене след няколко метра се излизаше на същинска пътека, по която можех вече да вървя прав.
Господин Акоста дойде до мен и каза:
— Браво, момче, бива те! Е, тогава, ела с мен, щом искаш.
Така започна приятелството ми с господин Леандро Акоста. Всеки ден потегляхме на ловни експедиции. И понеже изчезвах от къщи от зори до мрак, без никой да знае къде ходя, накрая връзката ни стана толкова явна, че дядо най-строго ме предупреди:
— Трябва да си подбираш познатите — каза той, — ако не искаш накрая да станеш като тях. Няма да допусна този човек да ти влияе по какъвто и да било начин. Много лесно може да ти предаде крастата си и така да ти обърка ума, че да станеш като него: пълен негодник. Предупреждавам те, че ако ти не сложиш край на това, аз ще се заема. Ще се оплача на властите, че ми краде пилетата, защото ти дяволски добре знаеш, че той всеки ден идва и ми ги краде.
Опитах се да покажа на дядо колко абсурдни са обвиненията му. Господин Акоста нямаше защо да краде пилета — та той имаше на разположение цялата огромна гора и от нея можеше да си взима всичко, което поиска. Но доводите ми още повече разяриха дядо. Тогава проумях, че дядо тайно завиждаше на господин Акоста за свободата му, и това разкритие превърна в моите очи Акоста от добър ловец в абсолютния символ на нещо забранено и в същото време желано.
Опитах се да поразредя срещите си с господин Акоста, но изкушението беше твърде голямо. И тогава един ден господин Акоста и трима негови приятели ми предложиха да направя нещо, което и самият той никога не бил правил: да хванем жив и невредим лешояд. Той ми обясни, че лешоядите в този край са огромни, с разтег на крилата към метър и половина-два, а тялото им е със седем различни вида месо и всеки от тях служи за различни лечебни цели. Каза, че е желателно тялото му да не се наранява. Лешоядът трябва да се умъртви с успокоително, а не насила. Лесно е да се застреля, но в такъв случай месото губи лечебната си стойност. Така че изкуството било да се заловят живи, нещо, което той никога не бил правил. Но сега преценил, че с моя помощ и заедно с тримата си приятели ще успее. Увери ме, че това било естественото му заключение, до което стигнал след като стотици пъти наблюдавал поведението на лешоядите.
— За тази цел ще ни трябва умряло магаре — каза той ентусиазирано. — Вече го имаме.
Той ме погледна, очаквайки да попитам за какво му е умрялото магаре. Понеже въпрос не беше зададен, той продължи:
— Ще изкормим вътрешностите му и ще закрепим отвътре няколко пръчки, за да може търбухът да запази формата си.
— При лешоядите водачът на ятото е царят — той е най-едрият, най-умният — продължи той. — Никой няма по-остър поглед от него. Затова именно е цар. Именно той ще забележи умрялото магаре и пръв ще кацне върху него. Ще кацне откъм подветрената страна, за да подуши, че наистина е умряло. Вътрешностите, които ще изкормим, ще сложим до задницата на магарето — така ще изглежда, сякаш дива котка вече си е похапнала от него. После лешоядът лениво ще се приближи до магарето. Няма закъде да бърза. Ще доближи на подскоци, размахал криле, и накрая ще кацне на трупа на умрялото магаре и ще започне да кълве корема. Ако преди това не го закрепим за земята с пръчките, може да го преобърне. После ще застане неподвижно за известно време — това ще е знак за останалите лешояди да дойдат и накацат наоколо. Едва когато три-четири от тях кацнат на земята, тогава царят-лешояд ще се залови за работа.