— И каква е моята роля във всичко това, господин Акоста? — попитах аз.
— Ти ще се скриеш вътре в магарето — каза той с невъзмутим вид. — Няма нищо, ще ти дам чифт специално направени кожени ръкавици, а ти ще седиш и чакаш, докато царят-лешояд разкъса с огромния си, мощен клюн ануса на умрялото магаре и провре вътре глава, за да започне да яде. Тогава ти ще го сграбчиш за шията с две ръце и няма да пускаш.
— Ние с тримата ми приятели ще се прикрием в дълбокия овраг и ще чакаме там готови на конете. Аз ще наблюдавам операцията с бинокъл. Щом видя, че си го сграбчил за шията, ние пристигаме на пълен галоп, хвърляме се върху лешояда и го хващаме!
— Ще можете ли да надвиете такъв лешояд, господин Акоста? — попитах аз. Не че се съмнявах, но просто исках да се уверя.
— Разбира се! — каза той с най-голяма убедителност. — Ние всички ще носим ръкавици и кожени гамаши. Лешоядът има много силни нокти. Могат да пречупят елин пищял като сламка.
Нямаше начин да се откажа. Вях обхванат, направо прикован от страхотна възбуда. В този миг възхищението ми от господин Акоста нямаше граници. В очите ми той беше истински ловец — находчив, хитър, знаещ.
— Добре тогава, да почваме! — казах аз.
— Точно такова момче ми трябваше! — каза господин Акоста. — Не се и съмнявах в теб.
Той сложи дебело одеяло зад седлото и един от приятелите му просто ме вдигна и ме сложи на коня зад него.
— Дръж се за седлото — каза Акоста, — и в същото време придържай одеялото.
Потеглихме с плавен галон. След около час стигнахме до суха, пуста равнина. Спряхме до заслон, който наподобяваше сергия на пазар. Беше с плосък навес. Под навеса имаше едно умряло магаре — нямаше вид да е умряло от старост, съвсем младо изглеждаше.
Нито Акоста, нито приятелите му споменаха дали са го убили или са го намерили мъртво. Очаквах да ми кажат, но нямах намерение аз да питам. Докато се занимаваха с приготовленията, господин Акоста ми обясни, че навесът бил, защото лешоядите имали много остър поглед и макар да кръжат толкова високо, че ние не ги виждаме, те самите положително забелязвали всичко, което става.
— Тези твари са само очи — каза господин Акоста. — Ушите им не вършат никаква работа, а и обонянието им не е толкова добро, както очите. Трябва да запушим всяка дупчица на трупа. Не искам да надзърташ от някоя дупчица, защото те ще забележат очите ти и изобщо няма да кацнат долу. Не бива нищо да забележат.
Закрепиха в търбуха на магарето няколко пръчки на кръст, като оставиха достатъчно място, за да пропълзя вътре. В един момент се престраших да задам въпроса, който ме измъчваше.
— Кажете ми, господин Акоста, това магаре е умряло от болест, нали? Как мислите, няма ли да се заразя от нея?
Господин Акоста вдигна поглед нагоре.
— Хайде, хайде, не ставай глупав. Магарешките болести не се предават на човека. Дай да си изживеем приключението и да не се притесняваме от глупави подробности. Ако бях по-дребен, аз самият щях да се пъхна в търбуха на магарето. Ти представяш ли си какво е да хванеш царя на лешоядите?
Повярвах му. Неговите думи бяха достатъчни, за да почувствам прилив на безмерно доверие. Нямаше начин да се разболея и да изпусна най-голямото приключение в живота си.
Настъпи страшният момент, когато господин Акоста ме напъха в магарето. После изпънаха кожата върху арматурата и я зашиха. Все пак оставиха откъм земята достатъчно отверстие, за да влиза въздух. Ужас ме обхвана, когато кожата окончателно се затвори над главата ми като капак на ковчег. Задишах тежко и си мислех единствено колко възбуждащо ще е да хвана за шията царя на лешоядите.
Господин Акоста ми даде последни наставления. Каза, че за да не бъда в неведение какво става, ще ми съобщават с изсвирване като на птица кога царят-лешояд кръжи наоколо и кога е кацнал, за да не се терзая от любопитство или да загубя търпение. После чух как свалят навеса; чух ги и как се отдалечават в галоп с конете. Добре, че не бяха оставили никаква пролука, защото положително щях да надзърна. Изкушението да надникна и да видя какво става беше почти неустоимо.
Мина доста време; аз седях и не мислех за нищо. После чух Акоста да изсвирва и предположих, че лешоядът кръжи отгоре. Предположението ми се превърна в увереност, като чух пляскането на мощни криле и после внезапно трупът на магарето се заклати така, сякаш го беше блъснал камион, поне такова чувство имах. После усетих, че лешоядът е кацнал на трупа и не помръдва. Усещах тежестта му. Чух пляскането на други крила и изсвирването на Акоста в далечината. Тогава събрах всичките си сили за неизбежното. Трупът на магарето се затресе, когато нещо започна да разкъсва кожата.