— Може да е за добро — рече Инга. — Честно казано, Марк Антоний ми харесва повече. Бил е човек на действието.
Мария ги гледаше объркана, от дъното на стаята.
— Вие сте член на Морския институт в Източен Фолкленд — обърна се към него Пер.
— Бях. От тогава измина много време.
— Обръщаме се към вас, — намеси се Инга — в качеството си на представители на Протекторат Стара Америка.
— Е? Слушам ви?
— Визитата ни има официален характер.
— Аха — ухили се Фолджър и се обърна към Мария. — Това значи, че трябва да ни оставиш сами.
Островитянката хвърли изпълнен с подозрение поглед към младата жена.
— Ще бъда в кухнята — изрече заплашително тя.
— Пътуването до тук е едно малко приключение — поде с неуверен глас Пер.
Фолджър само се почеса и не отговори.
— Марк Антоний Фолджър, — разсмя се Инга — личи си че доста отдавна сте напуснали цивилизацията.
— Така да е — отвърна Фолджър. — Но изглежда, че въпреки това, много държите да се срещнете с мен. Защо?
Защо?
Докато се катереха по стръмните скали, Валери непрестанно му задаваше разни въпроси. Защо сезонната разлика в средната температура на Фолклендските острови е само десет градуса? По какво се различават компютрите трето поколение, от тези второ поколение? Опасно ли е космическото лъчение? Кога ще загине вселената?
Но днес, Валери започна с друга тема.
— Не мога да разбера войната — рече тя.
— Значи и ти си като мен — отвърна Фолджър. И наистина, какъв здрав разум, може да има в едно безсмислено унищожаване на една група хора от друга група хора — на земята, под водата, в космоса?
— Нищо не знам за нея — продължаваше Валери — само онова, което ни казват.
— Недей много да питаш — посъветва я Фолджър. — Чувствителни са на тази тема.
— Но защо?
— Протекторатът никога не забравя своите приятели — каза Пер.
Фолджър го погледна и избухна в смях.
— Оставете това — отвърна той. — Дори когато помагах на вашия Протекторат, дълбоко в душата си ненавиждах всякаква политика.
— Преди двадесет години това се наричаше предателство.
— Но не и сега — побърза да вметне Инга. — Когато е на мода либерализма.
— И аз така чух. Катерът понякога ни докарва стари вестници.
— Годините на възстановяване бяха ужасно трудни. С вашия опит, щяхте да сте полезен на континента.
— Тук съм по-полезен. Хората имат нужда от мен.
— Като океанограф?
Фолджър махна с ръка към прозореца.
— За местните жители океанът е единственото препитание. Ето защо имат нужда от мен.
— С вашия талант — отвърна Пер — престоят тук е само губене на време.
— А освен това — продължи Фолджър, сякаш не го чуваше — помагам с изваждането на реликвите.
— Реликвите?
— Военна екипировка. Останки. Вижте — Фолджър вдигна от масата изсъхнало парче кожа и им го хвърли. — Свалихме го от една косатка. Миналата зима й видяхме сметката с харпун, зареден с експлозив. Проклетата твар, успя да потопи три лодки. Загубихме петима, преди да я унищожим. Прочетете на обратната страна.
Пер разгледа внимателно странния обект. На гърба беше издълбано: ЮСМФ1-343.
— Виждате ли? — попита ги Фолджър. — Войната е още тук. Морето е пълно с оръжие. А тази косатка я помня още от времето преди войната. Работехме с нея в института.
— Често ли ги срещате?
Фолджър поклати уморено глава.
— Ще ни покажете ли селото? — попита Инга.
— Нищо особено.
— Бихме искали да се поразходим.
Фолджър протегна ръка към якето си. Инга се пресегна да му помогне.
— Не сте ли мислили за протеза? — попита го тя.
— Да. Но колкото по-дълго мисля, толкова повече свиквам без нея. Зад гърба си имам вече няколко години практика.
— През войната ли я загубихте? — попита с вежлив глас Пер.
— Разбира се, че през войната.
Когато минаваха край отворената врата на кухнята, Мария надникна отвътре и проследи русата жена с мрачен поглед.
Над селото се стелеше тих ръмеж.
— Дъждът е единственото, с което не мога да свикна тук — обясни Фолджър. — Израсъл съм в Калифорния.
— Като свършим тук, ще отидем в Сиера на ски. Казват, че от върха на планината се виждало сиянието на Лос Анджелис.
— Сигурно е красиво.
— Като северно сияние. Само че е далеч по-опасно. Особено ако не вземаш антирадиационни таблетки — Инга се усмихна. — Някои намират в гледката нещо подсъзнателно еротично.
— Защо искаш да бъдеш акула? — попита я една нощ.
Тя прокара пръсти по мъхчетата на врата му.