Выбрать главу

— Как е станало? — запита Пер.

— Една сутрин, докато ловял риба — отвърна Фолджър. — Другите са видели, как го напада гигантска бяла акула.

— Делфин!

— Акула!

Двамата лежаха един до друг.

— Съжалявам, че не разполагаме с повече време — каза Инга. — Как бих искала да изляза на лов за акула.

— Може би някой друг път — отвърна Пер.

— Е, май видяхме цялото село — намеси се Фолджър. — Не остана много, само работилницата за свещи, и дъскорезницата.

Пер вдигна тежката си обувка и се помъчи да изчисти полепналата кал.

— Ужасно място — изпъшка той. — Фолджър, направо не знам как издържате тук.

Тримата стояха мълчаливо на пристана и гледаха към струпаните на хоризонта черни облаци. Нещо се мярна далеч в морето. Фолджър присви очи.

— Рибарите се връщат — каза той.

— Знам — отвърна Инга.

Лодките наближиха вълнолома. Чуваха се развълнуваните викове на рибарите.

— Защо дойдохте тук? — попита Фолджър.

Пер Линдфорс приятелски сложи ръка на рамото му.

— Дойдохме за да ви убием.

Фолджър се усмихна. Наистина, каква друга причина би имало?

— Разкажи ми повече за това — каза Валери.

Стояха на тясната метална платформа над басейна. В резервоара под тях, двама водолази предпазливо побутваха една петметрова синя акула. По мократа, лъскава кожа на акулата блестяха отражения от лампите.

— Запознат съм само с най-общите принципи — рече Фолджър. — Не е в моята специалност. Аз съм в отдела по картография и планиране.

— Не искам да чувам извинения — прекъсна го Валери.

— Прощавай, че не пожелах да издам една строго-секретна тайна — отвърна с подигравателен глас Фолджър. — Но голяма част от технологията идва от ония приятели горе — на орбиталните платформи. Предполагам, знаеш, че сега навсякъде работят с киборзи. И на някой просто му е хрумнало, че ще е удачно да ги използват и под водата.

— Във Военноморските сили — кимна Валери.

— Точно така. Кухите глави в министерството изглежда най-накрая са разбрали, че няма никакъв смисъл да се хвърлят луди пари за разработване на свръхмодерни морски оръжейни технологии, след като в океана има такива оръжия, еволюирали в продължение на милиони години. Единственото, от което имат нужда е сигурна система за насочване.

Валери го стисна развълнувано за рамото.

— Акулите!

— Да. Акулите, косатките, скатовете и донякъде делфините. Работим и върху още няколко възможности.

— Искам да знам как го правят.

— Основно чрез директна хирургична трансплантация. За нервните присадки се използват донякъде електронни елементи. Това ли искаше да научиш?

Тя впери поглед в акулата под тях.

— Значи, няма връщане назад?

— Най-вероятно ще използваме твоето старо тяло за да нахраним новото.

— Да ме убиете, значи. Но заслужавам ли си труда?

— Не, поне от гледна точка на Протектората — отвърна Инга. — Макар че, тази възможност също не е изключена, ако не се съгласите да ни сътрудничите. Лично аз бих предпочела другата.

— … въпросът е дали ще те спра, преди да го направиш — вятърът го блъсна в лицето и отнесе първите думи.

— Можеш ли да ме спреш? — гласът на Валери бе дрезгав, самоуверен.

Той не отговори.

— Би ли ме спрял? — тя се наведе и го целуна по шията. — Чувал ли си тази индийска поговорка: „Не можеш да властваш над жената, която обичаш“?

Той сведе глава и прошепна:

— Обичам те.

— Е, щом няма да ме убивате, да се връщам, че имам работа — рече Фолджър.

— Фолджър, кое е най-съкровеното ви желание?

Той се загледа в синевата на очите й.

— Не можете да ми го дадете.

— Богатство? — попита Пер. — Слава, признание? Преди войната бяхте доста известен.

— Когато си тръгнем от тук — намеси се Инга — бихме желали да дойдете с нас.

— Да напусна острова? — Фолджър ги погледна изненадано.

— Наскоро в Гуам бе разкрит Център за изследване на океанското дъно — произнесе Инга. — Предлагат ви поста директор.

— Не вярвам нито дума — поклати глава Фолджър. — Наближавам петдесет, след войната не съм поглеждал научна работа.

— Можем да ви осигурим опреснителен курс в Университета Сан Хосе — каза Пер.

— Имаме нужда от хора като вас, за да довършим възстановяването — допълни Инга.

— Смърт или директорско място — засмя се Фолджър.

— Какви са шансовете й? — обърна се Фолджър към шефа на проекта.