Стъпките на Мария отекнаха в пустия коридор. Фолджър захвърли книгата и се изправи насреща й.
— Сеньор Фолджър, не спите ли?
— Стар съм вече — отвърна той.
— Голямата бяла акула се е върнала — Мария въздъхна.
— Така ли?
— Да. Рибарите се страхуват да излязат в открито море.
— Прави са.
— Сеньор, трябва да я убиете.
— Трябва ли? — Фолджър се усмихна. — Направи ми чай.
След като приключи със закуската, Фолджър събра набързо екипировката и излезе навън. На прага се спря.
Ставаш онова, което живееш.
Тя живееше като акула.
Фолджър пое с пълни гърди и извика на вятъра:
— Какво искаш от мен? Да издигна паметник на върха на планината ли?
— Какво, сеньор? — попита го Мария.
— Да тръгваме — двамата заслизаха надолу по пътеката. — Почакай малко — Фолджър се върна, разтвори широко вратата и я подпря с камък, та вятърът да нахлува свободно в къщата. После пое по пътя към морето.