— Благодаря, другарю подполковник!
— Не бързай да ми благодариш. Той няма право да те отстрани от командването на ротата. Затова аз те отстранявам — И като смени тона си, тихо, но властно каза: — Заповядвам ти да предадеш ротата!
Имам стар навик да посрещам ударите на съдбата с усмивка. Но ударът се оказа внезапен и усмивката ми не излезе както трябва.
Станах, отметнах длан към козирката и отсечено отговорих:
— Слушам! Да предам ротата!
— Сядай. Седнах.
— Има разлика. Полковник Ермолов те свали, защото смяташе, че рота е много за теб. Аз те свалям, смятайки, че рота ти е малко. За тебе имам длъжност началник-щаб на разузнавателния батальон на дивизия.
— Аз съм само старши лейтенант.
— И аз съм само подполковник. А ето, извикаха ме и ми заповядаха да поема разузнаването на цялата армия. Сега не само поемам работата, но и формирам отбора си. Някой и друг прехвърлих от предишната си служба. Бях началник на разузнаването на 87-ма дивизия. Но сега стопанството ми е многократно по-голямо и са ми необходими твърде много схватливи изпълнителни момчета, на които можеш да се опреш. И щабът на разузнавателния батальон е твоят минимум Ще те изпробвам — и на по-висок пост. Ако се справиш… — поглежда часовника си. — Давам ти двадесет минути да си събереш нещата. В 21,30 оттук ще тръгне за Ровно, за щаба на 13-а армия; нашият автобус. В него е запазено място и за тебе. Ще дойдеш при мен в разузнавателния отдел на щаба на 13-а армия, ако утре вземеш; изпитите.
Изпитите ги взех.
II ГЛАВА
1
Има двеста и четиридесет крачки от офицерския хотел до щаба на 13-а армия. Всяка сутрин без да бързам вървя покрай редицата от стари кленове, покрай празните зелени пейки, право към високата тухлена стена. Там, зад стената, в гъсто обраслата градина се намира старинна градска къща. Някога си, много отдавна, тук е живял богат човек. Убили са го, разбира се, защото е несправедливо едни да имат големи къщи, а други — малки. Преди войната в тази къща е било настанено НКВД1, а по време на войната — Гестапо. Много удобно място. След войната тук се е разположил щабът на една от нашите многобройни армии. В него служа сега и аз.
1НКВД, Народньй комиссариат внутренных дел-Министерство на вътрешните работи. (Бел. ред.)
Щабът — това е концентрация на власт: жестока, неумолима, непреклонна. Щабовете ни в сравнение с който и да е наш противник, са много малки и крайно подвижни. Щабът на армията — са седемдесет генерали и офицери и една рота за охрана. Това е всичко. Никаква бюрокрация. Щабът на армията може във всеки момент да се настани в десет бронетранспортьора и да се стопи в сивозелената маса на подчинените си войски, при това без да губи ръководството си над тях. В тази незабележимост и подвижност е неуязвимостта му. Но и в мирно време той е защитен от всевъзможни случайности. Още първият собственик е заградил къщата и голямата си градина с висока стена. А всички следващи са я укрепвали, надстроявали и допълвали с какво ли не, за да откажат напълно когото и да било от желанието му да я прескочи.
При зелената порта има часови. Ще му представим пропуск. Той Ще го разгледа внимателно и — ръката към козирката: минете, моля. От контролния пункт самото здание не се вижда. Към него води път Между стени от гъсти храсти. От пътя не можеш да кривнеш — в храстите има непристъпна плетеница от бодлива тел. Така че върви си по коридора, като в тунел. А пътят плавно свива към къщата, скрита сред кестените. Прозорците на първия й етаж са зазидани преди много години. На прозорците на втория има здрави решетки отвън и плътни пердета отвътре. Площадката пред централния вход е павирана с чисти бели плочи и е заобиколена от стена от храсти. Ако човек се взре, то освен бодливата тел в храстите, може да види и сив неравен бетон. Това са картечни бункери, съединени чрез подземни коридори с мазето на щаба, където е разположен караулът.
Оттам, от централното дворче, пътят завива покрай къщата към едно ново, пристроено към нея, триетажно здание. Оттук вече може най-после да се влезе в парка, обвиващ като зелена мъгла целия ни Бял дом.
Денем из пътеките могат да се видят само щабни офицери, нощем — караули с кучета. Пак тук, в парка, съвсем незабележим за външен човек, е входът за подземния команден пункт, оборудван дълбоко под земята и защитен с хиляди тонове бетон и стомана. Там, под земята, са работните и жилищни помещения, свързочният възел, столът, болницата, складовете и всичко, необходимо за живот и работа в условията на пълна изолация.