5
Виждали ли сте животински страх в очите на хората? Аз съм виждал. Това е, когато те спускат от свръхмалка височина с принудително отваряне на парашута. Поради полета премериха всеки от нас с всичко по него. И в самолета е в съответствие с теглото ти. Най-тежкият трябва да излезе първи, след него — малко по-лекият й така до най-лекия. Това се прави, за да не може по-тежките да налетят на куполите на парашутите на по-леките и да ги смачкат. Пръв ще тръгне един голям, скулест радист. Не му знам фамилията. В групата Прякорът му е Плешивият Тарзан. Едно голямо, мълчаливо човечище. В групата има и по-тежки, но той беше претеглен заедно с радиостанцията си и затова излезе най-тежък, та ще бъде и пръв. След него ще тръгне един радист с прякор Брат Евлампий. Трети според теглото си е Чингиз Хан — шифровачът на групата. Тази тримата ги очаква много сложен скок. Всеки от тях има със себе си контейнер, закачен на дълго петнадесет метрово въже. Всеки от тях скача, като притиска тежкия контейнер към гърдите си и след разтварянето на парашута го хвърля надолу. Контейнерът лети заедно с парашутиста, но петнадесет метра по-долу. Ще се удря пръв в земята и след това на парашутиста му поолеква и в последните части от секундата скоростта му малко намалява. Приземява се точно до контейнера. От скоростта и от вятъра парашутистът леко се поднася встрани, не пада почти никога върху контейнера си. От това обаче не му става по-леко. И скокът с контейнер е много рискована задача, особено на свръхмалка височина. Четвърти е заместник-командирът на групата, старши сержант Дроздов. В групата той е най-големият. Прякорът му е Китката. Гледам исполинската му ръка и разбирам, че по-добър прякор не би могъл да се измисли. Голям човек е. Огромен. Как е родила природата такова чудо! След Китката ще скача командирът на групата, лейтенант Елисеев. Също е огромен, макар и не толкова, колкото заместника си. Лейтенанта го наричат по името на групата му: 43–1. И той разбира се има някакъв прякор, но нима в присъствието на офицер някой ще се осмели да каже прякора на друг офицер?
А зад командира седят приличащите на богатири, широки като шкафове редови диверсанти: Камшикът, Вампирът, Ютията, Николай Трети, Негативът, Шопен, Карл де ла Дюшес. Мен, разбира се, също ме наричат някак помежду си, но официален прякор нямам, само номер: 43-К. Контрол значи.
В четиридесет и трета диверсионна група аз съм най-малкият и най-лекият. Затова трябва да напусна самолета последен. Но това не означава, че седя най-отзад. Напротив, аз съм точно при десантния люк. Този, който скача последен, е човекът, който пуска Той, седнал досами люка, проверява правилно ли е излизането за скок в последния момент и в случай на нужда има право във всеки миг да прекрати десанта. Тежка му е задачата Дори за това, че седи в самата опашка и лицата на всички са обърнати към него. Сякаш е като на сцена: всички го гледат. Накъдето и да погледна, отвсякъде от упор ме гледат очите на Диверсантите. Погледите на всички са ошашавели. Не, командирът на групата прави май изключение. Спокойно си дреме. Напълно отпуснат е. Но очите на всички останали са с блясък на леко откачени. Хубаво е да скачаш от три хиляди метра! А сега са само сто. Какви ли не хитрости са измислени, за да притъпят страха но къде ли ще избягаш от него? Страхът си е страх! Хубаво ни е прегърнал.
Заглъхнаха ми ушите, самолетът рязко се снижава. Върховете на Дърветата се мяркат почти наравно с нас. Ролята ми е лоша: въженцата за издърпваме на парашутите на всички са закачени за централното въже, само моето си лежи спокойно на гърдите ми. Като пропусна всички покрай себе си, трябва в последния момент да щракна въженцето си точно над главата си. А ако не улуча? Ами ако бързайки, изскоча, и не успея да го закача? Вече ще е невъзможно да се отвори с ръце парашута: земята е съвсем до теб. Изведнъж си представих, че летя надолу без парашут, като котка, разперила лапи. Ама че вик ще му дръпна! Представям си предсмъртния си вой и ми е смешно. Диверсантите ме поглеждат с разбиране: проверяващият е в истерика. Но аз не съм в истерика. Просто ми е смешно. Синята лампа над товарния люк замига неравно. — Стани! Наведи се!