Но освен този, подземния, има още един Команден пункт. Той е защитен не само с бетон, стомана и кучета, но и с тайна. Онзи КП е призрак. Малцина знаят къде се намира.
До началото на работния ден остават двадесет минути и аз бродя по пътечките, шумолейки по първата есенна позлата.
Високо-високо в небето някакъв изтребител чертае линии, като подплашва жеравите, виещи се над невидимата оттук шир.
Ето, че офицерите се придвижват към Белия дом. Време е. Да тръгваме и ние. По пътя, към широката алея, покрай бълбукащия поток, сега ще заобиколим лявото крило на къщата и ето ни отново на централното дворче сред гъстите храсти — под тежките погледи на картечните амбразури изпод ниските бетонни чела на мрачните бункери.
Отново ще покажем пропуска на козируващия часови и ще влезем в ехтящата бяломраморна зала, където някога са дрънчали шпори, шумоляла е коприната на полите и зад щраусовите пера на ветрилата са се криели страстни погледи. Тук сега поли няма. Много рядко ще се мерне някоя телефонистка от свързочния възел. Полата й е от сукно, униформена, в цвят каки, плътно прилепнала. Какво гледате след нея, полковници? Харесва ли ви?
По бяломраморната стълба — нагоре. Сега тук вече гледат след мен. Там, горе, има часови. Там има още една проверка на документите. И там, горе, входът е разрешен далеч не за всеки щабен полковник, А аз съм старши лейтенант, но часовите ме пропускат. Долу се чудят. Каква е тази птица? Откъде-накъде ще ходи горе по мраморната стълба?
Да покажем още веднъж пропуска си и да влезем в полутъмния коридор. Тук килимите съвсем ще заглушат крачките ни. В края на коридора има четири врати, в началото — също четири. Там, в края на коридора, са кабинетите на командира на армията, на първия му заместник, на началника на щаба и на политическия шаман на 13-а армия, който се нарича Член на Военния съвет.
А зад четирите врати в началото на коридора са най-важните отдели на щаба: първи, втори, осми и Специалният. Първи отдел е оперативен, занимава се с бойното планиране. Втори отдел е разузнавателен, той доставя на първи отдел цялата информация за противника. Осми отдел няма, има само номер. Малцина знаят с какво се занимава. А при Специалния отдел е обратното: номер няма, само име. С какво се занимава — знаят всички.
Нашият коридор е най-пазената част на щаба и достъпът тук е разрешен на много ограничен брой офицери. Разбира се, че по нашия коридор се движат и някои лейтенанти: от специалните и генералските адютанти. Ето че и след мен гледат полковниците: що за птица ще е? А аз не съм от специалните, и адютант не съм. Аз съм офицер от втори отдел. А ето я черната ни кожена врата — първата отляво. Набирам шифъра на пулта и вратата плавно се отваря. А след нея има още една, този път бронирана, като в танк. Да натиснем копчето на звънеца — към нас ще погледне едно бдително око през непробиваемата за куршуми шпионка, ключалката ще щракне и ето ни у дома.
По-рано тук, изглежда, е имало една голяма зала, след това я разделили на шест не много големи кабинета. Тесничко е, ама сърце да е широко. В единия кабинет е началникът на разузнаването на 13-а армия, моят благодетел и покровител, засега все още подполковник, Кравцов. В останалите пет кабинета работят петте групи на отдела. Първата група ръководи цялото по-долу стоящо разузнаване — разузнавателните батальони на дивизиите, разузнавателните роти на полковете, извънщатните разузнавателни роти, артилерийското, инженерното и химическото разузнаване. Пета група се занимава с електронното разузнаване. Подчинени са й два батальона за пеленгация и радиопрехващане, а освен това тя контролира електронното разузнаване във всички дивизии от състава на нашата 13-а армия. Втората и третата група за мен са пълна неизвестност. Но след като поработих месец в четвъртата група, започвам да се досещам с какво се занимават тези толкова секретни групи. Работата е там, че нашата четвърта група се занимава с окончателната обработка на информацията, постъпваща от всички останали групи на отдела. А освен това при нас се стича информацията отдолу, от щабовете на дивизиите, отгоре — от щаба на окръга, отстрани, от съседите — граничните войски на КГБ.
В мирно време нашата група се състои от трима души. Във военно — трябва да бъдат десет. В кабинета има три работни маси. Тук работят двама подполковника — аналитик и прогнозист, и аз — старши лейтенантът.
Аз извършвам най-простата работа — занимавам се с разместванията. Ясно е, че аналитикът в нашата група е старшият.