По-рано по преместванията също е работил подполковник. Но новият началник на разузнаването го изгонил от отдела, освобождавайки място за мен. А тази длъжност по щат е за подполковник и това означава, че ако успея да се задържа на нея, то много скоро ще стана капитан, а после — след четири години, също така автоматично — майор, а след още пет — подполковник. Ако през тези години успея да се промъкна по-нагоре, то и следващите звания ще вървят автоматично според прослужените години. Но ако се изтърколя надолу, то за всяка нова звезда ще се наложи да „прегризвам“ някому гърлото.
На подполковниците никак не им се харесва инициативата на новия началник на разузнаването — да се слага старши лейтенант на подполковническо място. Моето появяване понижава техния авторитет и апетит, но не това е най-важното. Важното е, че и на техните столове новият началник може да сложи млади и напористи офицери. И двамата ме гледат и едва кимват в отговор на поздрава ми.
В работния кабинет на информационната група на разузнавателния отдел има три маси, три големи каси, книжни рафтове на цяла стена и карта на Европа — също на цяла стена. Точно срещу входа виси неголям портрет на младолик генерал. На пагоните му има три звезди. Понякога, когато никой не ме вижда, аз се усмихвам на генерал-полковника и му намигам. Но генерал-полковникът от портрета никога не ми се усмихва. Погледът му е студен, суров и сериозен. Очите му, огледалото на душата, са жестоки и властни. В ъгълчетата на устните му — лека сянка на презрение. Под портрета няма никакъв подпис. Липсва и на обратната му страна. Проверих, когато в стаята нямаше никой. Вместо име, там има печат: „Войскова част 44388“ заплашително предупреждение: „Да се държи само в защитените помещения на Аквариума и подчинените му учреждения“. Познава добре командния състав на Съветската армия. Офицерът е длъжен да го знае. Но съвсем съм сигурен, че не съм виждал генерал-полковника от портрета в нито едно военно списание, включително и секретните.
Добре, другарю генерал, не ми пречете да работя.
На масата пред мен има пачка шифровани съобщения, постъпил през изминалата нощ. Работата ми е да се ориентирам в тях, да впиша в „Дневника за прегрупиранията“ промените в състава и разположението на противниковите войски и да ги нанеса на Голямата карта, която се пази в първи отдел на щаба на армията.
Първото съобщение веднага ми създава затруднения: на железопътния мост през Рейн, близо до Кьолн, е регистриран ешелон — двадесет английски танка „Чифтън“. Идиоти! В каква посока е преминал ешелонът? Това усилване ли е било или отслабване? Двадесет танка са дреболия. Но от такива трохи, точно от тях, се създава общата картина на случващото се. И аналитикът, и прогнозистът имат върху масата си същите копия на шифрованите съобщения, тъй като те съвсем ясно си представят картината на онова, което става, тъй като в главите си имат хиляди цифри, дати, имена названия, на тях, разбира се, не им се налага да преглеждат съобщенията от изминалите дни, за да открият там ключа за разгадаването на един толкова дребен въпрос. Гледат ме изпитателно и никак не бързат да ми подскажат нужния отговор. Ако препрочета отново всички шифровани съобщения от изминалите дни, то отговорът сигурно ще бъде еднозначен. И в гърба ми се забиват четири зли очи: работи, старлей1, да се научиш за какво ядат хляба си подполковниците.
1Старлей-употребявано в съветската армия съкращение за „старши лейтенант“. (Бел. пр.)
2
Ние работим до 17,00 с едночасова почивка за обяд. Онзи, който няма спешна работа, може да остане в кабинета до 21,00. След това всички документи трябва да се предадат в секретната библиотека, а касите и вратата — да се запечатат. Само подземният команден пункт не спи. По време на изостряне на обстановката оставаме по ред в щаба. Във всяка група има по един офицер. А в кризисни моменти всичките офицери на щаба по няколко дена живеят и работят в кабинетите си или под земята. В подземния КП условията за живеене са много по-добри, но там няма слънце и затова, ако е възможно, по-голямата част от времето си прекарваме в нашите малко тесни кабинети.
Ако няма шифровани съобщения, чета „Разузнавателен бюлетин“ на Генералния щаб. Обикнах тази дебела — 600 страници — книга. Чета я с увлечение, много страници знам едва ли не наизуст, независимо че всяка една от тях обхваща понякога няколкостотин цифри и имена. Когато няма кризи и напрегнато положение, подполковниците изчезват точно в 17,00 часа. При тях, както при опитните кучета на Павлов, в определено време започва да се отделя слюнка, за да плюнат на печата и да го натиснат върху пластелина на касата. От този момент оставам сам. Чета за стотен път „Разузнавателен бюлетин“. А освен общия бюлетин има също толкова дебел бюлетин за бронетанковата техника, за флота, за системата на мобилизация на бундесвера, за френските ядрени изследвания, за системите за обявяване на тревога в НАТО и още дявол знае за какво.