Выбрать главу

8

— Началник разузнаването на 13-та армия ми заповяда да премина съкратения подготвителен курс за работа в трета група.

— Да… да… знам… влизай — той се усмихва широко. Ръчищата му са като щипките на рак. — Информаторите трябва да работят при нас, трябва да разбират как се събират парченцата информация и каква е цената им. Преобличай се.

Самият той е бос, със зелена куртка и зелен панталон, мек, но изглежда, здрав. Ръцете му са голи до лакътя и ми напомнят грамадните, необикновени чисти космати лапи на хирурга, който преди пет години ме събираше парче по парче.

В една широка, слънчева спортна зала сме. Двата самотни стола по средата й изглеждат съвсем мънички сред необятния й простор.

— Сядай.

Седнахме на столовете с лице един към друг.

— Постави ръцете си на колената и ги отпусни като колове. Винаги седи така. В каквато и да е обстановка, ти трябва да си отпуснат до краен предел. Долните ти зъби не трябва да се опират в горните. Челюстта трябва да е увиснала, леко, разбира се. Отпусни шията си. Краката. Стъпалата. Никога не поставяй крак върху крак — това нарушава кръвообращението ти. Та-ка-а — стана, обиколи ме, огледа ме придирчиво от всички страни. След това опипа с ръчищата си шията, мускулите на гърба, китките на ръцете ми.

— Никога не чукай с пръсти по масата. Така правят само неврастениците. Такива съветското военно разузнаване не държи в редовете си. Е, добре, достатъчно си отпуснат, да започваме занятието.

Сяда на стола, с ръцете си е хванал седалката му, след това се заклаща на задните му крака и изведнъж, отмятайки се рязко назад, пада по гръб. Усмихва се, скача. Вдига стола и сяда на него, като кръстосва ръце на коленете.

— Започни, падаш ли назад, седейки на стол, нищо не може да ти се случи, ако няма отзад стена или яма, разбира се. Да падаш назад, седейки на стол, е толкова просто и безопасно, както да клекнеш или да застанеш на четири крака. Но човешката ни природа се противи на падането назад. Задържа ни само психиката,.. Хвани се с ръце за седалката… Няма да те предпазвам, все едно не можеш да се удариш… Полюлей се на задните крака на стола… Стой, стой, страх ли те е?

— Страх ме е.

— Нищо. Това е нормално. Странно би било, ако не се страхуваше. Всички се страхуват. Хвани се с ръце за седалката. Започвай без команди. Залюляваме се…

Залюлях се на стола, като пазех равновесие, после леко наруших баланса, засилих малко повече и столът бавно се спусна към бездната. Притиснах се към седалката. Сгуших глава в раменете. Таванът стремително се вдигаше нагоре, но падането се проточи. Времето спря. И изведнъж облегалката на стола се трясна в пода. Едва сега се уплаших истински и в същия миг радостно се разсмях: абсолютно нищо не ми се беше случило. Главата ми, подчинявайки се на рефлекса, беше се навела напред и затова аз просто нямаше как да си ударя тила. Удара го беше приел гърбът ми, плътно опрян в облегалката на стола. Но площта на гърба е много по-голяма от площта на стъпалата и затова падането назад е по-малко неприятно, отколкото един скок от стола към земята.

Той ми протегна ръка.

— Може ли да опитам още веднъж?

— Разбира се, че може — усмихва се.

Седнах на стола, хванах седалката с ръце и полетях назад.

— Пак ще опитам — радостно крещя аз. — Да, да, наслаждавай се.

9

— Академията на науките е разработила по наша поръчка методика за скачане от бързодвижещ се влак, както и от автомобил, от трамвай… математически формули не са ти нужни, схвани само извода: от стремително движещия се влак трябва да скачаш, наведен назад, да се приземиш на свити крака, като се стараеш да запазиш равновесие и да не докосваш земята с ръце, В момента на докосване на земята трябва с все сили да се отблъснеш и няколко секунди да продължиш да бягаш край влака, като постепенно намаляваш скоростта. Нашите момчета скачат от влакове при скорост 75 километра в час. Това е общият стандарт. Но има някои, които значително надминават този стандарт, скачайки от много по-бързи влакове, скачайки при наклон, от мостове, скачайки с оръжие в ръце и със сериозен товар на гърба си. Запомни, главното е да не докоснеш земята с ръце. Краката ще те изнесат. Мускулите на краката притежават изключителна сила, динамичност и издръжливост. Докосването с ръка може да наруши стремителния ритъм на движението на краката. Следват падане и мъчителна смърт. Да потренираме. Най-напред на тренажора. Истинският влак ще е по-късно. Ще започнем от скорост десет километра в час…