— Сигурно с всичко сте търгували през живота си?
— Не — вика — само с връзки за обувки.
— А ако се наложеше със злато да търгувате, бихте ли се справили?
— Бих. Но не мисли, че със злато по-лесно се правят пари, отколкото с останалите неща. А на всичко отгоре всички предварително знаят, че си нелегален милионер. С връзките за обувки може да се спечели повече, пък е и по-спокойно.
— А с какво се търгува най-трудно?
— С кибрит. Изключително сложна наука е. Но овладее ли се, за една година може милион да се натрупа.
— Вие, чичо Миша, ако живеехте в капиталистическия свят, отдавна щяхте да сте милионер… Той премълча.
— А при нас в социализма не можеш да се разгърнеш, бързо ще те разстрелят.
— Няма — не се съгласява чичо Миша, — и при социализма не разстрелват всички милионери. Трябва само да свиеш на тръбичка десетачката и… в джобчето на милиционера. Тогава няма да те разстрелят.
Чичо Миша още казваше, че парите не трябва да се трупат. Те трябва да се харчат. Не си струва да се върши престъпление заради тях, както и да се рискува. Не го заслужават. Друг е въпросът, ако сами идват в ръцете ти — тук вече не трябва да се противиш на съдбата. Вземай ги и се наслаждавай. А на земята няма такова място, няма и такъв човек, на когото милионът сам да не му идва в ръцете. Наистина мнозина просто не виждат тези възможности, не ги използват. И казвайки ми това, повтори три пъти, че щастието не е в парите. А в какво е, не ми каза.
Чичо Миша го сънувам понякога. Трудно ми е да кажа защо, но през нощите, когато добрият старец идва при мен на прашния пазар, аз плача на сън. В живота си рядко съм плакал, дори и като дете. А на сън — само когато го видя. Шепне ми чичо Миша на ухото мъдростта на живота, а аз запомням всичко и се радвам, че нищо не съм пропуснал. И всичко, казано от него, се старая да запазя в ума си, докато се събудя. Всичко е просто, истините му са известни. Но се събуждам и не помня нищо.
Събуди ме ярък светлинен лъч. Протегнах се и се усмихнах на мислите си. Дълго си припомнях какво ми шепнеше на ухото чичо Миша. Не, нищо не помня. А беше нещо важно, което в никакъв случай не трябваше да забравям. От хилядите правила остана само едно малко парченце: трябва да се усмихваш на хората.
III ГЛАВА
1
Обувките са главният елемент от екипировката на диверсанта. След парашута, разбира се.
Един як диверсант с белег на бузата ми даде от склада чифт обувки и аз ги разглеждам с интерес. Това не са точно обувки, но не са и ботуши. Нещо средно, хибрид, съчетаващ в себе си най-добрите качества и на обувките, и на ботушите. Във ведомостта са зачислени под наименованието „О се“ — Обувки за скачане. Така и ще ги наричаме.
Направени са от дебела и мека волска кожа и тежат много по-малко, отколкото изглеждат. На всяка обувка има по много ремъчета и катарами: две ремъчета около петата, едно широко около стъпалото, две — около коляното. Ремъчетата също са много меки. Всяка обувка е попила в себе си нашия хилядолетен опит. Нали прадедите ни са ходили така на поход: увивали са краката си с мека кожа и са я пристягали с ремъчета. Моите ботуши са направени точно така: мека кожа и ремъчета.
Но виж, такива подметки дедите ни не са познавали. Подметките са дебели, широки и меки. Меки естествено не означава, че не са здрави. Във всяка подметка има по три титанови пластинки, поставени една върху друга — хем здраво, хем гъвкаво. Такива пластинки-люспи се използват и в бронираните жилетки — с куршум не можеш ги проби. Разбира се, че те са поставени в подметките не за зашита от куршуми. Тези титанови пластинки защитават стъпалата от шиповете и колчетата, които се срешат в изобилие на подстъпите към особено важните обекти. Ако се наложи, с тях може и през огън да се пробяга. Пластинките изпълняват и още една роля — те леко се подават извън подметките и служат като опора за прикрепване на ски.
Следите от подметките на обувките са като тези от подметките на войнишките обувки на нашите вероятни противници. В зависимост от районите, в които предстои да действаме, можем да оставим след себе си стандартната американска, френска, испанска или каквато и да е друга следа.
И все пак главната хитрост е другаде. Диверсионната обувка, по-точно обувката за скокове с парашут, има ток отпред, а подметката е отзад. Така, че когато диверсантът върви в една посока, следите му са обърнати в обратната. Естествено, токовете са направени по-тънки, а подметките — по-дебели, така че на крака да му е удобно и разместването — токът отпред, а подметката отзад — да не затруднява ходенето.