Адриан Рогоз
Аламбай или тайните на изкуството
Емисия за петте планети
„Изкуството да строиш се свежда до умението да запълваш пространството“
„Нито се знае, нито се вижда, гениалността е случайна игра. Едва се появи, и работата свършва.“
„Следователно нищо не съм сътворил.“
Вече цяла седмица безуспешно търся създателя на модерното градоустройство, когото сравняват с Витрувий и Корбюзие. Само за няколко месеца той успя да направи революция в архитектурата. Има последователи навсякъде по Земята, а и на други три планети. Това подчертано влияние взе изумителни размери, когато веднага след осъществяването на най-сполучливия си проект той бутално влезе в легендите или, по-точно казано, изчезна безследно.
Творбата, за която с положителност се знае, че е създадена от Аламогордо Байконур, е градът СЦ–4007 (27°, 15’, 15″ северна ширина и 113°, 43’, 03″ западна дължина — Южна Калифорния), известен сега под името Аламбай. В деня, в който Алам откри метода си, цялото човечество успя да се убеди с помощта на телстеркома в пленителната красота на урбанистиката от типа „видимо-невидимо“. Както при всяко планетарно строителство, и при това станаха злополуки. От една кабина за превъплъщение изчезна в небитието група от местното население. Безспорно беше, че са пострадали тридесет и трима души, защото намериха жетоните им в командната касетка. Обаче какво точно се беше случило, никой не знаеше с положителност. Едни осъждаха системата за превъплъщение, създадена за вертикалния транспорт във всички градове с високо строителство. Пътниците, които искаха да слязат или да се качат, се превръщаха във вълни, а в кабината за превъплъщение всяка вълна отново ставаше човек от плът и кръв. Този процес се оказа безпогрешен и най-ефикасен за огромните постройки с хиляди етажи. Предполагаше се, че в момента на превъплъщаването, което обикновено ставаше на тъмно, кабината внезапно е била осветена (както и стотици други помещения в града, избран от Байконур за място на неговия експеримент). Трагичният миг е бил достатъчен, за да повлияе фатално върху вълшебното око, ръководещо процеса: понеже същността на вълните била изменена, тридесет и трите жертви не могли да се превърнат отново в хора. Даже някои очевидци твърдяха, че от кабината излезли някакви насекоми, което обаче не бе официално потвърдено.
Поради това странно произшествие Алам бе задържан за разпит няколко седмици в Управлението на световната безопасност. Но неговото откритие вече беше завладяло цялата планета. Още по време на разследванията, направени във връзка с произшествието, бяха построени 281 града от типа „Аламбай“. Но този път не се случи никакво нещастие. Част от тези градове се приписват на Байконур, но мнозинството от учените, които са изследвали творчеството му, оспорват, че са негово дело, и ги свеждат до влияние на идеите му, което не е по-малко смайващо.
Безспорен е фактът, че Алам бе освободен от всякаква вина, а за това вероятно е спомогнала решително и неговата известност, създадена за един ден. „Не можем да обвиняваме големия архитект за станалите злополуки — се казваше в общи линии в публикуваното съобщение, — както не можем да виним и Айнщайн за жертвите от атомната бомба. А в каква степен нещастното събитие ще засегне съзнанието на Байконур, това вече си е негова лична драма.“
Изчезването на Байконур съвпадна с освобождаването му. Несъмнено председателят на Управлението на световната безопасност и някои от подчинените му знаеха мястото, където се намираше понастоящем Байконур, но не желаеха да кажат адреса му и никой не можеше да ги застави да го направят.
А ето че мене ме изпратиха да издиря Алам и дори да водя с него разговор, чрез който обществеността да узнае как е създал революционната си архитектура. С тази задача ме натовари секретарят на отдела за международна информация; повика ме и ми каза:
— Алфа-Омега (името ми е Алфонс Омез и оттам иде прякорът ми), ти си най-подходящ да разкъсаш тайнственото було около случая „Аламбай“. Обществеността на нашите планети има правото да узнае същността на тази изумителна слава.
— Знам… Параграф пети от Кодекса на демокрацията. Да опитам ли в Управлението на световната безопасност?
— Не. Потърсихме съдействие от ръководителя на този най-висок форум. Но той не пожела да ни каже къде се намира Байконур.
— Тогава не виждам какви изгледи за успех имам аз — измърморих с досада. — Вярно е, че съществува и параграф шести, който дава право на всеки човек на собствени разноски да изследва някаква планетна загадка. А в замяна на това параграф седми дава власт на администрацията да защищава неприкосновеността на тези тайни. Така че борбата никак няма да е равна…