КУЦАР (гледа в земята и мисли). Слушай, да не лъжеш… (Ядосано, със стиснати юмруци.) Убивам чиляка, ей!
СЕНЕБИРСКИ. Направи тъй и ще видиш. Още утре — прати ли те Нягул, ти се върни. Помни какво ти казах. Хай сега прощавай! (Излиза.)
Куцар остава на мястото си като треснат. След туй тръгва надясно, но изведнъж се сепва: откъм селото се чува гласът на Албена, която пее същата песен. Куцар слуша, връща се, сяда на пейката, отпуща ръцете на коленете си и се замисля.
Завеса
Второ действие
Сцена 1
На чердака пред мелницата. Сенебирски, с килнат назад калпак, и разчорлен перчан на челото си, седи на пейката и гледа към къщите насреща. До него — дядо Власю.
СЕНЕБИРСКИ. Я виж бе, дядо Власьо, виж: всички къщи са чисти, всички къщи са измазани за Великден, само на Албена не е. Къщата й прилича на курник. Е, разбира се, Албена не бива да си цапа ръцете. Албена е кокона. Албена знае само да тури китка на главата си и да тръгне из махалата — врът насам, врът нататък, ха-ха-ха, хи-хи-хи — и туйто. Туй знае Албена.
ДЯДО ВЛАСЮ (смее се). Ама пък хубава е синковицата! Какво яде, какво пие — не знам, ама от ден на ден по-хубава става. Наляла се като грозде по Св. Богородица. Капчица! В чашка да я изпиеш. Разгеле, Иванчо, я дай насам шишето, че ми пресъхнаха устата (Поема шишето, което Сенебирски изважда от джеба си и му подава.) Хай наздраве! (Пие.) Уф, че люта ваджията… Да почакаме пък, може да дойде Албена.
СЕНЕБИРСКИ. Не ми тряба мене Албена. Не искам да я зная. Ти да не мислиш, че зарад нея съм дошел. Селендурка такава! Мисли, че хората умират за нея. Не ми я споменавай, не искам да й чувам името.
ДЯДО ВЛАСЮ. Чудна работа. Че изнапреж нали все за нея ме питаше бе, Иванчо?
СЕНЕБИРСКИ. Не ща, ти казвам.
ДЯДО ВЛАСЮ. Е, като не щеш, и аз не ща. Да приказваме тогаз за друго. Де беше снощи?
СЕНЕБИРСКИ. Бях при Куцара.
ДЯДО ВЛАСЮ. Намери ли го?
СЕНЕБИРСКИ. Намерих го. Аз и Куцар хубаво си поприказвахме. Два пъти приказвах с него — веднъж тук, при воденицата, и после в къра. Намерих го там при конете, стояхме и приказвахме. Разправих му аз много работи. Добре я наредих аз. И ако съм дошел тука, дошел съм не за Албена, чу ли? — а за Куцара. Куцар ми тряба мене, искам да го видя. Дали е дошел?
ДЯДО ВЛАСЮ. Не вярвам да е дошел. Куцар по това време е при конете.
СЕНЕБИРСКИ. Може да си е дошел. Ако не си е дошел, ще си дойде. Страшен е тоз Куцар! Каква сила! Бик да улови за рогата, ще го удуши. Славен е тоз Куцар. (Помълчава.) Не, диване е! Простак! Глупак! Такъв с кремък да го дереш, главата му да смажеш! Дал му господ сила да събори планина, а на една жена не може да заповяда.
ДЯДО ВЛАСЮ. А бе Куцар… прост чиляка… Куцар…
СЕНЕБИРСКИ. Прост, прост, прост!… Дай шишето, искам да пия. Ще пия ей тъй, напук, не искам да ми заповяда никой — не кмет, ако ще би и цар да е. (Пие.) Яд ме е… Тъй ме е яд, че в устата на змия да плюя, ще я отровя. (Пие пак.) Ама, каквото щеш кажи, Албена си е хубава. Хубава е, дядо Власьо, хубава е! Хубава си е била винаги — и оназ година, и по-оназ година, ама сега — цъфнала е като трендафил. Ах! Казвам, че я мразя, ама не я мразя. Не я мразя. Не я мразя, не! Как да я мразя, мога ли да я мразя! Тя не е крива, криви са онез, дето са тръгнали подир нея. Те я развалят. Ама аз ще ги науча тях! Ръцете им ще счупя, главите им ще счупя! Аз съм я наредил. (Сепва се.) Не, нищо не съм наредил. Не ми тряба. Албена си има мъж, той да му мисли. Дали е дошел Куцар?
ДЯДО ВЛАСЮ. Не ще да е дошел. Слушай, Иванчо, ти да не би да си му казал нещо?
СЕНЕБИРСКИ. Кой, аз ли? Какво ще му кажа! Какво знам, та какво ще му казвам. Не ми тряба. Подай ми шишето. (Дига шишето да пие, но веднага го снема.) Че ти си го изпил, капка няма. Да съм казал нещо на Куцара ли? Не ми тряба. Нека правят каквото си щат. Яд ме е мене на Нягула. Ако не беше той, сега щях да си бъда у дома. И Нягул надул един нос, не му се приказва. Почакай бе, приятелю, ще видим кой кум, кой свят…
ДЯДО ВЛАСЮ. Сега пък с Нягула. Какво имаш пък с Нягула…
СЕНЕБИРСКИ. Нягул ли, Нягул ли? Каква лисица е тон! Яд ме е на него. Много си е вирнал главата. Онзи ден, не бързах, смели, рекох му на тоя сиромах, на Гунча, смели му, че да си върви, болно има в къщи. А той — не може. Чакай бе, приятелю, какво си се възгордял, до вчера ходеше с кърпени гащи. Ще дойде видовден, ще видим… Дай шишето… Не, остави, празно е. Да идем В кръчмата. Искам да пия. Ще дойдеш ли?
ДЯДО ВЛАСЮ. Как да не дойда, за тебе като бъде. Иванчо, аз съм с тебе, виждам, майка, душмани имаш, ама не бой се. Аз съм с тебе, в огъня да влезеш, и аз ще вляза. Приятел си ми, обичам те.