СЕНЕБИРСКИ. Да видим по-напред за Куцара. Дали не е дошел?
ДЯДО ВЛАСЮ. Не, мама, не. Няма го Куцара.
СЕНЕБИРСКИ. Да не е във воденицата?
ДЯДО ВЛАСЮ. Няма го и във воденицата. Нали ходих там.
СЕНЕБИРСКИ. Да вървим тогаз в кръчмата. После пак ще дойдем да видим за Куцара. Да вървим. (Тръгват.) Я виж бе, дядо Власьо, какви са бели къщите! Всички са бели, само на Албена не е. Ама Албена е хубава… (Ядосано.) Не, Албена не ми тряба. Не искам да я зная. Да вървим по-добре в кръчмата и да пием. Тоз Куцар, защо не дойде тоз Куцар! (Излизат наляво.)
Нягул и Албена излизат от мелницата и като дохаждат до чердака, спират се.
АЛБЕНА. Е, и туй пък търпи ли се! Да не можеш да излезеш на улицата, все ще ти излезе някой мъж насреща — или тоз пиения, или Гаврил. (Като се озърта.) Няма го, отишел си. Дано земята да го погълне. Нягуле, сърдя се и на тебе.
НЯГУЛ. Сърдиш ли ми се? Защо?
АЛБЕНА. Ами че едвам дойдох и ти — върви си! Не ме щеш, омръзнах ли ти! Хубаво тогаз, аз вече няма да дохаждам, щом ме пъдиш…
НЯГУЛ Не те пъдя аз, казах ти какво има. Днес барем не трябва да се мяркаш тъдява. Заради снощната случка селяните са страшно наежени, хеле хаджи Андрея! Какво не говорил пак за тебе! Страх ме е да не мине оттука — нали все Гаврила търси — и да те види. Ще ти надума нещо, нали го знаеш какъв е…
АЛБЕНА. Тоз човек пък, какво съм му направила. Е, какво приказват сега пък?
НЯГУЛ. Казват, че нощес някой прескочил през дувара у вас. Сенебирски бил, казват.
АЛБЕНА. Боже, как измислят… Куцар си дохожда нощес. Два пъти се връща от къра — заморен, изпотен, като че е бягал. И ми се видя такъв един — ходи, оглежда тук-там, чака…Той беше, а те… Нека приказват пък, аз съм си чиста… Не искам да ги знам. Ти не ми ли вярваш, Нягуле?
НЯГУЛ. Вярвам ти, вярвам. Но сега е лошо, много са наежени селяните, приказват. И затуй ти казвам да си идеш, докато се размине.
АЛБЕНА. Ще си отида пък, като искаш, ще си отида. Ама не ми се отива в къщи! Какво да правя? Да мажа, да чистя? Нищо не ми се похваща. На, жените се изпотрепаха да чистят — аз не мога. Не искам (Весело.) Виж, да съм тук, да имам ей там една малка къщичка, до воденицата, че гледай… Ще пея и ще мажа, ще чистя, ще мия цял ден.
НЯГУЛ. Аз зата смятам да направя една къщичка, малка една къщичка. Нали ще бъде хубаво?
АЛБЕНА. Ах, Нягуле!
НЯГУЛ. Ти такваз къщичка ли искаш?
АЛБЕНА. Ах, Нягуле! Искам, искам! (Като помисля.) Ами жена ти, Нягуле, ами Куцар…
НЯГУЛ. Хм… жена ми…
АЛБЕНА. Че и деца имаш…
НЯГУЛ. Ех и ти! Остави сега туй, колко пъти съм ти казвал. Жена ми… ще видим… то ще се нареди… лесно е…
АЛБЕНА (развълнувано). Ах, Нягуле, кажи ми болест ли е туй, магия ли е. Какво става с мене — в къщи не ме свърта, искам да изляза, искам да дойда тук, да съм при тебе. Мисля уж за Куцара, а то не за него, а за тебе мисля…
НЯГУЛ (радостно). Тъй ли?
АЛБЕНА. Как да не е тъй — тъй е. Ей сега ще скоча на раменете ти, ще ти изскубя перчана, очите ти ще издращя. Хубав си. А какъв (смее се), какъв беше едно време. Когато ергените тичаха подир мене, ти стоеше настрани и само ме гледаше. Че защо не ми каза тогаз? Не, каза ми веднъж. На Райновия кладенец беше, каза ми: „Албено, да се вземем!“
НЯГУЛ. А ти?
АЛБЕНА. Аз се изсмях.
НЯГУЛ. Видя ли? Затуй забягнах аз. Седем години ходих по чужди врати. Работих, ожених се, деца се народиха. Исках да не се връщам, но не можах. Все пред очите ми си била ти, теглеше ме. И ето — дойдох.
АЛБЕНА. И пак такъв беше, когато те видях най-напред тук, във воденицата. Погледна ме изпод вежди и ни дума. А аз те познах. Такъв си зата. Нягуле — потаен. Покрит въглен. Колко приказват за мене, а за тебе — нито дума. Като рекли всички: Нягул е добър, та добър…
Куцар се появява на вратата на мелницата, озърта се и търси с очи, излиза напред и като съглежда Нягула и Албена, връща се, прилепя се до стената и слуша.
НЯГУЛ. Е, не е ли по-добре тъй? Защо да ни знаят хората? Аз имам план, нали ти казах. Няма да се мине много време, и таз воденица ще бъде моя.
АЛБЕНА. Ах, Нягуле!
НЯГУЛ. И само туй ли? Воденицата си е воденица. Аз ще си купя земя, добитък — моя земя, мой добитък, аз да съм си господар. (Весело.) А ти — на тебе ще ти прилича — ти да си господарката…
АЛБЕНА. Нягуле, какво приказваш… (Замислено.) Че хубаво ще бъде!…
НЯГУЛ (весело). Ти да си господарката…
АЛБЕНА (смее се). И искаш да си ходя! Няма да си отида, тук ще стоя. (Като се озърта.) Да е отнякъде Иванчо да ни види, ще се пукне от яд, като жаба. (Смее се.) Боже, много се смея аз днес, ама ще плача… (Замисля се.) Смея се, смея, а изведнъж ми стане мъчно…