МЛАДИЯТ ДРУГОСЕЛЕЦ. Може да се задавиш ти, че си стар, а аз не се задавям…
Куцар, наведен, намръщен, се показва отляво, после се връща назад.
МЛАДИЯТ ДРУГОСЕЛЕЦ. Виж го какъв се е умислил тоз… Като че търси нещо…
СТАРИЯТ ДРУГОСЕЛЕЦ. Ума си търси. Не е лесно да имаш хубава жена.
МЛАДИЯТ ДРУГОСЕЛЕЦ (смее се). Хубава е таз Албена…
СТАРИЯТ ДРУГОСЕЛЕЦ. Остави сега туй, работа ни чака.
НЯГУЛ (от вратата на мелницата). Хайде! Ваш ред е!
СТАРИЯТ ДРУГОСЕЛЕЦ. Наш ред ли?
НЯГУЛ. Ваш ред е. Хайде, давайте чувалите. По-скоро, че не чакам.
СТАРИЯТ ДРУГОСЕЛЕЦ (на младия). Да вървим… Да снемаме чувалите. (Спуща се да излезе, но веднага се връща) Да има някой да ни помогне… Куцар… де е Куцар… (На Нягула.) Да повикаме ли Куцара?
НЯГУЛ. Той тука ли е? Я го повикай!
СТАРИЯТ ДРУГОСЕЛЕЦ (излиза малко напред, занича надясно и вика). Куцаре! Ела насам, Куцаре!
МЛАДИЯТ ДРУГОСЕЛЕЦ (усмихнат). Много замислен Куцар. И все в земята гледа…
СТАРИЯТ ДРУГОСЕЛЕЦ. Я мълчи! Току плещиш…
Куцар дохожда и, като вижда Нягула, спира се и навъсено гледа в земята.
НЯГУЛ (на Куцара). Я да вземеш да внесеш чувалите на тез хора. Снеми ги и ги внес във воденицата. Хайде, какво стоиш…
КУЦАР (мълчи и гледа в земята).
НЯГУЛ. После ще идеш за конете. Снеми сега чувалите.
КУЦАР (сърдито). Ъ-хъ, ще ги снема… няма да ги снема.
НЯГУЛ (изненадан). Защо?
КУЦАР. Затуй!
НЯГУЛ. А! Ти луд ли си? Да снемаш чувалите, че като взема едно дърво. Какво си се нацупил такъв?! Върви! Снемай чувалите, че после ще идеш за конете.
КУЦАР. (разсърден повече). Няма да ида за конете… няма да ида, не…
НЯГУЛ. Защо?
КУЦАР. Ей тъй е, няма да ида. Ти искаш аз да ида в къра, а ти… Няма да ида!
НЯГУЛ. А какво ще правиш?
КУЦАР. Тук ще седя. В къра не отивам.
НЯГУЛ (кипва). Снемай чувалите! Върви! (Тласка го с все сила.)
Куцар най-напред полита, после изревава и се спуща върху Нягула, като пипа по пояса си за нож. Старият другоселец се мъчи да го спре.
СТАРИЯТ ДРУГОСЕЛЕЦ. Чакай… Куцаре, недей… Слушай, Куцаре, Куцаре…
КУЦАР (на Нягула). Ще те убия! Ти мене да ме срамиш… Честта ми да срамиш… Аз тебе… ще те убия!
СТАРИЯТ ДРУГОСЕЛЕЦ. Куцаре, слушай, Куцаре. Чакай бе, човече…
НЯГУЛ (спокойно). Остави го, остави го. (На Куцара.) Не те е срам! Да дигаш ръка на мене! Защото те прибрах, защото ти дадох хляб…
КУЦАР (обърква се и пуща ръце.)
НЯГУЛ. Да взема сега едно дърво, че ще видиш. Какво Искаш, какво ти е влязло в главата? Я остави този дявол, дето те надува, че си гледай работата. Снеми чувалите, ти казвам. После ще идеш за конете.
КУЦАР (отново кипва). В къра не отивам… В къра няма да отида…
НЯГУЛ (гневно). Махай се тогаз. Върви си! Не те ща тука, върви си! Още сега си върви.
КУЦАР. Ще си ида… какво пък, само ти ли си… Ще си ида… (Тръгва си, но като направя няколко крачки, обръща се.) Аз ще си ида, ама мисли си! Аз ще те науча тебе. Аз щях тука да ти строша главата, ама не рачих. Не рачих — тука съм ти работил, хляба ти съм ял тука… не ща тук… Ама отсега нататък… мисли си! Аз тебе ли?… ще ме познаеш ти мене… ще видиш… (Отива си.)
Завеса
Сцена 2
Стая-хает в къщата на Куцара. Камина с ниска поличка околовръст, с тъкано було и с по една фирида отстрана. На огъня, за качено на веригата — черно бакърче. Вдясно от камината нисък одър, постлан с възчерни черги и с възглавници покрай стените. Вляво, на стената, цървен лъжичник, но него долап, а в ъгъла, наредени на голяма камара — постелки; до тях — шарен брашовски сандък. По стените — полици със сахани и паници. На лявата стена нве малки прозорчета с бели пердета, дръпнати на две страни. До прозорците — врата, която водя навън. Друга врата на срещната стена — за собата и за друга по-далечна стая. Албена седи до огъня и шие нещо. От време на време подига глава, поглежда към собата и се ослушва.
САВКА (отвън). Албено! (Отваря вратата, наднича най-напред и влиза.) Албено, тука ли си?
АЛБЕНА. Тука съм, Савке. Ела де.
САВКА. Какво направи ти ма, Албено, два дни не си се видяла. Боже, рекох, какво стана таз жена? Рекох да дойда да те видя. Що правиш? Как е Куцар?