АЛБЕНА. Болен е.
САВКА. Що му е?
АЛБЕНА. Настинал, лежи. Лошо му е.
САВКА. Е, няма нищо де, ще му мине. Загрижих се за тебе. Гледам, гледам да излезеш, да дойдеш — няма те. Чакай, рекох, да отида аз.
АЛБЕНА. Че седни де. Що стоиш права?
САВКА. Не, бързам… аз само тъй. (Гледа Албена.) Каква си се умислила, Албено… хич не се засмиваш. Като кога тъй… Не ти прилича тъй, не ти прилича да не се смееш…
АЛБЕНА (усмихва се).
САВКА. Ха тъй, засмей се, засмей се! (Смее се.)
АЛБЕНА (смее се). Каква си, Савке… За какво искаш да се смея…
САВКА. За какво… За каквото сме се смели други път, не знаеш ли? Като не те видях вчера и днес, не можах да изтърпя. Ще отида, рекох, да я видя.
АЛБЕНА. Не мога да изляза, като е Куцар тъй…
САВКА. Ще мине то. Сега аз да си отида, че пак ще дойда. Да направя ли нещо за Куцара, че да му го донеса, я чорбица, я нещо друго?… (Тръгва си.)
АЛБЕНА. Че постой, Савке. Що бързаш.
САВКА. Свекърва ми, чумата да я тръшне… само гледа какво правя, де ходя…И все мене кара за всичко, ръцете ми са се откъснали. Зла жена, проклета жена… (Весело.) Ама аз пак ще дойда…(Излиза, Албена я изпраща, след това се врьщи и сяда на предишното си място.)
Откъм собата се чува кашлицата на Куцара. Албена се привежда повече над работата си. Влиза Куцар, посърнал, навъсен, отива до прозореца, поглежда навън, после дохожда и сяда на одъра.
КУЦАР. Що шиеш?…
АЛБЕНА. А, нищо… Рекох да ти позакърпя една риза.
КУЦАР. Не се ший днес. Грехота е… Ти зата грях не знаеш…
АЛБЕНА. Куцаре, що приказваш тъй…
КУЦАР. Мълчи! (Заглежда се в земята и мисли.) Ще ида при дяда попа…Ще ида при кръстника, ще събера комшиите. Дядо попе, ще река, ти си ни венчавал, кръстник, ти ни си държал венците…и ще им разправя всичко, всичко, от игла до конец… (Гневно.) Нека видят каква си ти! Нека видят какво правиш с Нягула. Нека видят… цяло село да знае, всички да знаят…
АЛБЕНА. Направи го. Ако искаш да станеш за смях.
КУЦАР. Мълчи!
АЛБЕНА. Защо слушаш хората, лъжат те…
КУЦАР. Мълчи! (Става и отива до прозореца.) Ще ме пъди пък от воденицата…мене ще пъди. Чунким хубаво направил, а ще ме пъди. (Гневно, като гледа Албена.) Аз него още там щях да го пребия, щях да му смажа главата, ама рекох хайде… там съм му работил, там съм му ял хляба, там да го не правя… Ама отсега натъй! Ще го убия!… Ще го убия, каквото и да стане… (Като направя няколко крачки.) Кой беше тук?
АЛБЕНА. Савка беше.
КУЦАР. Да не си излязла навън, да не си пристъпила през прага навън, че ще те пребия. (Разхожда се.) Нягул! Хайдутин! Краде брашно, не знам ли аз, знам къде го крие, знам как го продава скришом. Ще заведа Хороза и ще му кажа де е скрито брашното… Ще видиш как ще го поведат жандарите. Хайдук! (На Албена, гневно.) Или ти мислиш, че е добър!…
АЛБЕНА. Аз не зная, Куцаре.
КУЦАР. Не знаеш, а, не знаеш… (Отива към Албена.) Не, няма да кажа на дяда попа. Няма да кажа на кръстника… Никому няма да кажа… Аз ще ви съдя. Виждаш ли? (Попипва ножа на пояса си.) Като кажа: хърт-хърт — че и двама ви. Туй ще ви е съдбата…
АЛБЕНА (изписква, прилепя се до стената и заплаква).
КУЦАР (тръгва назад, след това се хваща с две ръце за главата). Ох, боли ме… Стяга ме нещо тук… стяга ме.
АЛБЕНА (отива към него). Куцаре, защо правиш тъй? Защо не си легнеш? Сварила съм ти липов цвят — пий, ще ти омекне кашлицата. И хапни нещо…
КУЦАР. Не ща. Нищо не ща… (Тръгва към собата, Албена става.) Стой ти тука. Не ща да дохождаш. Само… навън да не излизаш. Тук да стоиш, (Влиза в собата.)
АЛБЕНА (сяда и шие. Чуват се вън стъпки. Албена бърже изтрива сълзите си).
МАРИНИЦА (отвън). Албено! Албенке! (Влиза с Кераница.) Гости искаш ли, Албено? Ей ни с Кераница. (Вглежда се в Албена, която ги посреща.) А-а! Хем ти си плакала… Защо? Хубава работа. Че ако Куцар е болен, дава не е умрял. Каква си, Албено — като си толкоз хубава, защо си толкоз глупава. (Смее се.) Че кой не се е разболявал? За туй плаче ли се? (Сяда на одъра.)
КЕРАНИЦА. Албено, нямаш ум, ако си плакала!
АЛБЕНА (усмихва се). Не съм плакала. Защо ще плача?
МАРИНИЦА. Не ти виждам очите… Е, какво ти прави мъжа?
КЕРАНИЦА. Наистина, как е Куцар, Албено?
АЛБЕНА. Болен, лежи. И да легне барем в собата, ами отишел чак в отвъдната стая.
МАРИНИЦА. Научил се да лежи при чувалите.