АЛБЕНА. Спи. Сега заспа.
НЯГУЛ. Да не ни чуе?
АЛБЕНА. Далеч е. Не е в собата, чак в отвъдната стая е.
НЯГУЛ. Болен ли е?
АЛБЕНА. Ах, Нягуле! Че е болен, болен е, ама само туй да е. Луд е, полудял е. Какво съм претеглила два дни и две нощи! Аз, кай, знам какво вършите вий с Нягула. И се заканя, заканя се. Иска да те убива… ах, как се заканя! И какво не казва. Казва, че си крадял брашно, щял да те обади.
НЯГУЛ. Че той е полудял тоз човек!
АЛБЕНА. Колко исках да дойда във воденицата да ти обадя. Не ме пуща от прага навън да прекрача.
НЯГУЛ. Че не можеш ли тъй с добро, с кротко.
АЛБЕНА. От нищо не разбира, Нягуле, от нищо. Страх ме е… И тебе ще убие, и мене ще убие. (Плаче.)
НЯГУЛ. Нищо няма да направи, не бой се.
АЛБЕНА. А преди малко знаеш ли какво ми каза? Да се приготвиш, кай, да прибереш едно друго, че утре ще отидем в Сенебир при Иванча. Той ни вика, кай, при него ще работим, там ще живеем…
НЯГУЛ (учудено). Не може да бъде! Той само го казва, няма да го направи…
АЛБЕНА. Ще го направи, Нягуле, ще го направи, аз го зная. Друг път кога кажеше нещо, забравяше го тозчас и друго ще каже. А и огън има, ще речеш, бълнува. А сега, като ми каза, че ще ходим в Сенебир, в ума си беше, каза ми го кротко, с добро. Не, Нягуле, каквото каза, ще го направи.
НЯГУЛ. Няма да го направи! Не бива да го направи!
АЛБЕНА. Мъж ми е, тряба да го слушам, какво ще правя…
НЯГУЛ. Какво? Само туй няма да бъде! Не, не, не! Туй няма да стане!
АЛБЕНА. По-ниско, по-ниско.
НЯГУЛ (снишава гласа си, но по-разсърден, разхожда се). Тоя глупак! Тоя Куцар! Стои на пътя ми като камък! По-рано мълчеше, сега иска да хапи. Заканя се и какъвто е див, може да го направи, може да ме убие. Ако не ме убие, ще иска да те заведе в Сенебир, при онзи. Стига, стига вече. Тоя трън трябва да го измъкна от петата си. Два дни се бия с ум, нямам мира. Аз съм се решил вече. Сега ще отида при него…
АЛБЕНА. Нягуле, какво ще правиш?
НЯГУЛ. Знам аз какво ще правя. Ще го накарам да си стои тука. Къде ще ходи — никъде няма да ходи. Тук ще си стои. Аз ще го накарам да си стои тука. Чакай да отида.
АЛБЕНА. Болен е, Нягуле. Нито ще те разбере, нито ще те послуша.
НЯГУЛ (гневно). Аз ще го накарам да ме послуша! Той или ще ме послуша, или…
АЛБЕНА. Недей! (Спира го.) Недей, Нягуле! Ще дойде някой.
НЯГУЛ (сепва се).
АЛБЕНА. Савка беше тук, пак може да дойде.
НЯГУЛ. Тогаз… ще дойда после… По-късно ще дойда.
АЛБЕНА. Недей, Нягуле.
НЯГУЛ. Не, ще дойда. След малко ще чукне камбаната и хората ще се приберат в черква. Тогаз аз ще дойда.
АЛБЕНА. Недей! Послушай ме, недей!
НЯГУЛ (тръгва към вратата). Ще дойда. (Гневно.) Да иска да ме убива! Да отива в Сенебир! Не, само туй няма да бъде. Аз или ще го накарам да стои тука, или…
Обръща се да излезе, в същия миг се чува да бис камбаната. Нягул и Албена остават неподвижни и слушат.
НЯГУЛ. Ето… (Връща се, лицето му се изменя — става решително и напрегнато. Хвърля бърз поглед наоколо, затваря вратата и я заключва.)
АЛБЕНА (уплашено). Нягуле!
НЯГУЛ (като че не я вижда). Сега ще отида при него…
АЛБЕНА (препречва се на пътя му). Нягуле, недей… иди си… иди си… Моля ти се, недей… Моля ти се, Нягуле!…
Нягул я тласва настрана и с бързи, решителни крачки влиза в собата.
АЛБЕНА. Ах, боже! (Хваща главата си с две ръце, избягва до стената и остава там, вцепенена и ужасена, загледана към вратата на собата.)
Завеса
Трето действие
Сцена 1
На чердака пред мелницата. Младият и Старият другоселец седят един срещу други. Младият дяла изострени клечки, с каквито си служат, когато завързват напълнени с брашно чували. Старият пуши с лула. Откъм селото се чуват редки удари на камбана.
СТАРИЯТ ДРУГОСЕЛЕЦ. Направи ли ги? Да ставаме.
МЛАДИЯТ ДРУГОСЕЛЕЦ. Още малко. Защо ли бий камбаната?
СТАРИЯТ ДРУГОСЕЛЕЦ. Хай да ставаме. Да вървим да вържем чувалите, да впрягаме и — Пантелей пътник. Да се махаме оттука, че ще годинясаме.
МЛАДИЯТ ДРУГОСЕЛЕЦ. Камбаната бие. Някои тряба да е умрял.
СТАРИЯТ ДРУГОСЕЛЕЦ. Никой не е умрял. На разпетия петък тъй бий камбаната. Грешни сме ний и забравяме, че на днешния ден господ е умрял. Сега на черква се ходи като на умряло — с китки, със свещи. Затуй бий камбаната. (Помълчава.) Довечера ще го опеят и ще го погребат, утре ще стои в гроба, а в неделя, рано сутринта, ще възкръсне.
МЛАДИЯТ ДРУГОСЕЛЕЦ. Знам аз туй. Таз камбана е за друго.
ДАСКАЛ ТОДОР (дохожда по пътеката отдясно). Че вий още тука ли сте? Аз пък помислих, че сте си смлели и сте си отишли. Че как тъй? Какво стана?