ГУНЧО МИТИН. Дойдох. Защо да не дойда?
ДАСКАЛ ТОДОР. Да видиш Албена, а?
ГУНЧО МИТИН. Да я видя… хм… да се посмея…
ДАСКАЛ ТОДОР. Не е за смях то, Гунчо!
ГУНЧО МИТИН. Аз пък ще се посмея… (С друг тон.) Даскале, слушай бе, ти си учен чиляк, кой уби Куцара бе? Сенебирски ли? Той ли, кажи!
ДАСКАЛ ТОДОР. Той. Е?
ГУНЧО МИТИН. Игра ме той, лъга ме, мота ме на воденицата, колкото си искаше я! Мене ми се запалила главата, а той си играе… подир Албена. (Гневно.) Да вземат да убият чиляка, да убият Куцара! Сега да ги видя аз… сега пък аз да се посмея.
ДАСКАЛ ТОДОР. Ех, Гунчо, Гунчо! (Връща се назад.)
БАБА МИТА (иде откъм мегдана). Гунчо, що щеш тука? Я Да си вървиш в къщи! Нямаш работа ти тука.
ГУНЧО МИТИН. Имам работа аз.
БАБА МИТА. Я си върви, Албена ще гледаш… Какво ще й гледаш, върви си!
ГУНЧО МИТИН (сърдито). Остави ма! Няма да си ида!
БАБА МИТА (отминава го). Хм, Албена… Албена… Аз й казах, много хубост не е на добро. (Отива надясно.)
Старият и Младият другоселец влизат отдясно. Старият се колебае и остава назад.
МЛАДИЯТ ДРУГОСЕЛЕЦ (като се обръща). Върви де!
Две жени влизат отляво, след тях върви момиче.
I ЖЕНА (на момичето). Де е майка ти? Що не дойде?
МОМИЧЕТО. Не знам ки…
II ЖЕНА. Тичай да я повикаш.
I ЖЕНА. Тичай, Гунке. Ела, кажи, да видиш Албена. Ще прекарат, кажи, Албена. Тичай! (Момичето тича назад, жените отминават навътре.)
МЛАДИЯТ ДРУГОСЕЛЕЦ. Хайде де! Върви!
СТАРИЯТ ДРУГОСЕЛЕЦ. Я да си вървим ний. Не ти тряба от мечка ремък. Писаха ни за свидетели, ще налетим на друга беля. Да си вървим…
МЛАДИЯТ ДРУГОСЕЛЕЦ. Ела, ела… Ела да видим още веднъж Албена.
СТАРИЯТ ДРУГОСЕЛЕЦ (като поклаща глава). Хей, момче, момче! (Тръгва и двамата минават по-навътре.)
КМЕТЪТ МАРИН (на Гаврила, който върви след него). Гледай колко народ! Като че ще гледат мечка! (С други глас.) Албена, таз Албена…
ГАВРИЛ. Сега ли ще я изведат, кмете?
КМЕТЪТ МАРИН. Сега. Слушай, Гавриле, да не направиш някоя глупост, като отзарана.
ГАВРИЛ. Остави сега.
КМЕТЪТ МАРИН. Да стоиш мирен, ти казвам. Мирен да стоиш, че вече не ходвам да те отървавам. (Отминават навътре.)
Гаврилица, Кераница и Савка се връщат откъм мегдана. Гаврилица се отбива и пресреща Гаврила.
ГАВРИЛИЦА. Гавриле, тебе търся. Чичо нали ти каза да не излизаш, защо си излязъл?
ГАВРИЛ. Защо съм излязъл… Цяло село излязло, не виждаш ли!
ГАВРИЛИЦА. Чичо каза да си додеш.
ГАВРИЛ. Няма да си дойда. Върви си ти! (Отминава. Гаврилица се връща при Кераница и Савка.)
Току след тях влиза отдясно — дядо Власю. Той се спира наблизо, навъсен е и гледа не към дъното на мегдана, а наляво. От време на време замахва с тоягата си, като че иска да удари някого.
МАРИНИЦА (влиза отляво. Със запретнати ръкави, гледа гордо и важно)
САВКА (като я съглежда отдалеч). Бульо Маринице! (Затичва се към нея, последвана от Кераница и Гаврилица.) Бульо Маринице, ти знаеш, я кажи какво има…
МАРИНИЦА. Какво ще има? Убиха Куцара и туйто. Таз Албена!
САВКА. Бай Марин какво казва?
МАРИНИЦА. Я го остави него, Марина. Кмет! Яд ме е да го гледам. Наместо да издигне ей тука бесилка и да ги избеси, като запъшкал, като заохкал — как можа, кай, да го направи Албена, как й даде, кай, сърце. Разкиснал се като… не може хляб да яде…
КЕРАНИЦА. Таквиз са те, мъжете. Моя пък ми дума: Куцар умря, ще те оставя и ще взема Албена!
САВКА. Ай!
МАРИНИЦА. Нека я вземе, нека я отърве от въжето. Ух, тез мъже! Всички са едно!
ГАВРИЛИЦА. Аз какво съм си теглила…Кой какво нрави — Гаврила виждат. (Избухва.) Таз Албена, като мине сега, ще я заплюя! Очите й ще издера!
САВКА. Не ти тряба…
МАРИНИЦА. Ами, ще й гледаме хатър…
ГАВРИЛИЦА. С камъни ще я замеря!
КЕРАНИЦА. Яд ме и мене на нея!
САВКА (с укор). Тодорке!
МАРИНИЦА. Пада й се. Чакайте да видим дали ще излезе жива от село… Елате насам… елате тука. (Минават малко навътре.)
САВКА (остава по-назад и поглежда към дяда Влася, който все размахва тоягата си). Е, дядо Власе, с дяволите ли се биеш! Какво току махаш…
ДЯДО ВЛАСЮ. Махам аз. Гледам дали ще я стигна с патерицата. Да я цапардосам веднъж по главата, че да види. Тук й е ней съда, на таз гевендия!
САВКА (смее се и отива след другите).
ЕДИН ГЛАС. Идат! Карат я Албена!
ГЛАСОВЕ. — Иде. — Ей я иде.