Всички се спущат към изхода на улицата. Кераница, Савка и Гаврилица също се спущат нататък. Мариница ги спира.
МАРИНИЦА. Тук стойте. Савке, Тодорке, елате! Стойте си тук. Тя ще мине оттук. (Жените се връщат.)
Навалицата пред улицата се раздвижва и се разделя на две страни. Вижда се Албена, карана от двамата стражари. Албена е облечена в нови дрехи — син сукман и къса скуртейка с лисици. Ръцете си държи смирено отпред. Забрадена е с черен чембер.
КЕРАНИЦА. Дай й да се облича на Албена… вижте я!
МАРИНИЦА. И защо се е нагиздила?
ГАВРИЛИЦА. И на въжето иска да е хубава!
МАРИНИЦА. Таз хубост — тя я изяде!
САВКА. Как си държи ръцете… като че отива на черква.
Албена, последвана от тълпата, иде по-близо.
КЕРАНИЦА. Изменила се…
МАРИНИЦА. Пребледняла…
САВКА. Боже, колко е хубава!
МАРИНИЦА. Плакала е.
САВКА. Горката Албена! (Плаче.)
КЕРАНИЦА. Горката…
Албена и стражарите пристъпват по-напред, всички мъже и жени, наедно с групата на Мариница, остават назад. За миг всички мълчат.
БАБА МИТА. Мари, Албено, мари, дъще, какво направи, Албено!
ГЛАСОВЕ. — Ах, Албено, Албено!
— Къде отиваш, Албено?
— Албено, Албено!
Глъчка разбъркани гласове, проплакват жени.
АЛБЕНА (спира се, обръща се на една страна; високо). Бабо Мито, прощавай! (Обръща се на другата страна.) Бульо Маринице, Тодорке, Савке, прощавайте! Сбогом, сбогом ви на всички!
Някои жени се разплакват с глас. Всички се трупат към Албена И стражарите с мъка ги задържат, като постоянно викат: „Назад! Назад“
АЛБЕНА (спира се пак). Прощавайте! Млада съм, сгреших. Прощавайте!
По-силен плач между жените, всички още повече се стремят към Албена.
СТРАЖАРИТЕ. Назад! Назад!
ГЛАСОВЕ… — Тя не е крива!
— Сенебирски… той уби Куцара.
— Не е Албена. Тя не е крива.
— Тя нищо не е направила.
— Албена! Албена…
— Тя не е… от малка я знаем.
СТРАЖАРИТЕ. Назад! Назад!
ГЛАСОВЕ. — Пуснете я! Тя не е крива.
— Ще я вземем, пуснете я!
— Дайте ни я… Оставете я!
СТРАЖАРИТЕ. Назад! Назад!
ГЛАСЪТ НА ДЯДА ВЛАСЯ (нейде изотзад, дето се размахва тоягата му). Момчета, дръжте, не я давайте! Какво е селото без Албена!
СТРАЖАРИТЕ. Назад! Назад!
Тълпата се притиска все повече. Стражарите заплашват, че ще стрелят. Тълпата отстъпва назад, остава празно място около Албена. Тя се спира.
АЛБЕНА. Сгреших. Прощавайте! (Заплаква.)
Воденицата спира — димът не бие горе в комина, шумът от камъните утихва. Появява се Нягул, тича, проправя си път между множеството и върви право към Албена.
ГЛАСОВЕ. — Къде отива тоя?
— Къде бързаш, Нягуле?
— Я гледай го… Нягула гледай!…
— А-а!
НЯГУЛ (дохожда до Албена, застава до нея и с двете си ръце хваща нейната ръка). Албено!
СТАРШИЯТ СТРАЖАР (на Нягула). Какво правиш ти? Я се махай оттам!
НЯГУЛ (изправя се, гледа го през рамо). Няма да се махна. Аз убих Куцара!
СТАРШИЯТ СТРАЖАР. Какво, какво?
НЯГУЛ (още по-твърдо). Аз убих Куцара!
Не всички още са разбрали какво става. Глъчка.
ГЛАСОВЕ. — Какво каза? Какво каза?
— Той убил Куцара!
— Нягул убил Куцара!
— Кой? Нягул ли?
— Самичък каза.
КМЕТЪТ МАРИН (излиза напред). Мълчете бе, хора! Мълчете! (Настъпва тишина.) Господин старши, чакайте…
ГАВРИЛ (гледа към Нягула). Той не е! Той лъже! Да се махне оттам! Да не стои там!
СТАРШИЯТ СТРАЖАР. Стой настрана. Ще те арестувам пак…
КМЕТЪТ МАРИН. Господин старши, моля, почакайте. Как тъй… Нягул… всички го знаем, честен чиляк е… Нягуле, кажи, че не си, Нягуле!
ГАВРИЛ. Той не е! Той лъже! (Иска да се хвърли върху Нягула.) Да се махне оттам!
ГАВРИЛИЦА. Гавриле, що правиш, Гавриле… Моля ти се… Гавриле…
ГЛАСОВЕ. Нягулица! Нягулица иде!
Объркана, изплашена, без да разбира какво става, Нягулица дотичва, излиза напред и плахо се взира в Нягула и в Албена.
НЯГУЛИЦА. Какво има? Какво стана?
КМЕТЪТ МАРИН. Господин старши…
СТАРШИЯТ СТРАЖАР. Стойте настрана (На Нягула) Още веднъж те питам: ти ли уби Куцара?
НЯГУЛ. Аз!
НЯГУЛИЦА (плахо). Нягуле.
СТАРШИЯТ СТРАЖАР (на Албена). Право ли казва?
АЛБЕНА (кимва с глава и заплаква).
Смайване. Тишина.