Дядо Власю и Иван Сенебирски идат откьм кръчмата. И двамата са пийнали.
ДЯДО ВЛАСЮ. Остави го ти кмета. Кмета е луд. Я си гледай работата! (Пее си нещо.) Ей тук да поседнем, Иванчо, и тука е хубаво. (Сядат на пейката под чердака.) Ама тебе още те е яд, както вижда. Остави се холан!
ИВАН СЕНЕБИРСКИ. Не ми е на кмета. Друго си мисля аз.
ДЯДО ВЛАСЮ. Кмета, кой го бръсне кмета! Ако е кмет, да си седи там в канцеларията. Не бивало, кай, да се пие, защото било великата неделя. Развали ни мухабетя! А бе, човече, който пий, пий с парите си, какво ще му се бъркаш в работата! Ти хубаво го сряза. То и аз съм серт, щях да скоча и аз, ама рекох хайде… (Пее си.)
СЕНЕБИРСКИ. Ти видя ли кмета накъде отиде?
ДЯДО ВЛАСЮ. Остави го тоя кмет бе, човече, мухабетя си гледай. (Като се заглежда към пътеката откъм село.) Я! Коя е таз? Май че е Албена!
СЕНЕБИРСКИ. Албена ли? Де е?
ДЯДО ВЛАСЮ. Ей я, иде. Каква е… като царица! Аз ще я повикам. (Глади си брадата и мустаците.) Ти все за нея ме питаш, ето я сега. Ще я повикам.
СЕНЕБИРСКИ. Остави, недей. По-хубаво иди си, иди нейде настрана. По-скоро, махай се де!
ДЯДО ВЛАСЮ. Да се махна ли? Че ти кого пъдиш бе, приетелю? Мене Албена ми е като дъщеря! Я го гледай ти него — да съм се махнел…
СЕНЕБИРСКИ (меко). Е де, дядо Власьо, не прави тъй. Иди настрана малко, послушай ме. Иди във воденицата. Моля ти се!
ДЯДО ВЛАСЮ (клати глава неодобрително).
СЕНЕБИРСКИ (изважда от джеба си шише ракия). На, иди се почерпи. Иди във воденицата и почерпи се с когото искаш. По-скоро!
ДЯДО ВЛАСЮ (взема шишето). Може да ида, защо да не отида. Може. Зата няма какво да правя тук. Нямам работа тук. Ей ме ставам, отивам. (Тръгва към мелницата.) Аз пак ще дойда, Иванчо, не бери грижа. Хайде, поприказвайте си вий с Албена. ( Влиза в мелницата.)
АЛБЕНА (със запретнати ръкави, косата и на две плитки, завити около ръченика й. Под мишницата си носи хляб, а с двете си ръце — тенджера и над нея — захлюпен сахат. Като вижда Сенебирски, сепва се). Уф… каква съм. Щях да излея гостбата. (Весело.) Добър ден!
СЕНЕБИРСКИ (препречва се на пътя й). Почакай, Албено. Искам да ти кажа нещо.
АЛБЕНА. Какво ще ми казваш? Няма какво да ми казваш. Бързам.
СЕНЕБИРСКИ. Почакай. За кого е туй?
АЛБЕНА. За мъжа ми. За Куцара. Остави ме, че човека ми е гладен.
СЕНЕБИРСКИ. Искам да ти кажа нещо.
АЛБЕНА. Ах, боже, какви хора! Ей сега там беше ме спрял един, тук пък други. Че каква съм аз, да ме спират мъжете по пътя? Я ме остави да мина. (Тръгва към мелницата.)
СЕНЕБИРСКИ. Тогаз ще дойда и аз с тебе.
АЛБЕНА. Их и ти! Недей. Недей, ще дойда ей сега. Ще оставя яденето и ще дойда.
СЕНЕБИРСКИ. Ще дойдеш ли?
АЛБЕНА. Ще дойда, няма да те оставя да вървиш подире ми като… (Смее се.)
Албена влиза в мелницата. Сенебирски остава на мястото си и чака От време на време се чува високият смях на Албена сред мъжки гласове.
АЛБЕНА (иде откъм мелницата; смее се). Пусти дядо Власю! Какъв е смешен! Знаеш ли какво прави? Стар човек, с брада… Не го е срам, Е, казвай и ти каквото ще казваш…
СЕНЕБИРСКИ. Да седнем тука.
АЛБЕНА. Ами ако ни види някой?
СЕНЕБИРСКИ. Кой ще ни види!
АЛБЕНА. Кой! Куцар.
СЕНЕБИРСКИ. Че нека ни види, какво има. Седни де, седни! (Сядат на пейката под люляковия храст, малко надалеч един от други.) Три дни как съм тук и не мога да ти кажа една дума. Дохождаш, влизаш, излизаш, а мене не поглеждаш. Ако ме срещнеш, отбиваш се още отдалеч. Бягаш от мене, Албено. Защо правиш тъй? Защо не дохождаш при мене?
АЛБЕНА (слуша го усмихната). Че как ще дойда при тебе, какъв си ми ти? Какво ще кажат хората?
СЕНЕБИРСКИ. Остави сега. Да приказваме, както трябва. Ти обеща — нали бяхме говорили изнапред, — обеща да дойдеш с Куцар в наше село, да дойдете на моя чифлик, да работите при мене. Нали беше тъй… Защо се смееш?
АЛБЕНА. Не се смея. Слушам те. Е?
СЕНЕБИРСКИ. Е, дойде време. Аз за туй съм дошел. Вземи, приготви си едно-друго, ще го натоварим на колата — ако не стигне една кола, още една ще докарам — и да вървим. Няма какво да чакаме вече.
АЛБЕНА. Тъй ли? Добре, ама Куцар не ще.
СЕНЕБИРСКИ. Как не ще? Иска той. Ти като искаш, и той ще иска. Защо приказващ тъй? Някой трябва да те е подучил.
АЛБЕНА. Никой нищо не ме е подучил. Куцар не ще.