ДЯДО ВЛАСЮ (иде отляво). Гунчо, не вижда ли Иванча? Ей сега нали бяхме с него тука! Не се ли е връщал тъдява, не си ли го виждал?
ГУНЧО МИТИН. Де да го видя! Не съм го виждал. И на мене ми тряба…
ДЯДО ВЛАСЮ. Чудна работа, де пропадна тоз човек! Още не бяхме седнали на кръчмата и той скочи — чакай, кай, аз ей сега ще дойда. Ха да дойде, ха да дойде, няма го. Де ли отиде? Гунчо, ти какво си се умислил, като че ли са ти потънали гемиите в морето? (Радостно.) Ха, ето го Иванчо! (На Сенебирски, който тоя път иде по пътеката отдясно.) Иванчо, де беше… Чаках, чаках… де беше?
СЕНЕБИРСКИ (спира се и сърдито говори като на себе си). Не ще и да се спре дори. Като ме видя, отби се. Избяга. Чакай, аз ще те науча тебе!…
ДЯДО ВЛАСЮ. Кой бе, Иванчо, Албена ли?
СЕНЕБИРСКИ. Остави таз Албена! Не искам да й чувам името. Куцар ми тряба мене. Куцар. Де е Куцар? Не си ли виждал Куцара?
ДЯДО ВЛАСЮ. Куцар ли?
ГУНЧО МИТИН (като се доближава до Сенебирски). Господин Иванчо…
СЕНЕБИРСКИ. Ти пак ли? Остави ме, махай се! (На дяда Влася.) Де е Куцар? Иди намери Куцара. Я чакай! Мълчи, мълчи. (Ослушва се. Откъм къщите се чува женски глас, който пее „Рано е Радка ранила“…)
СЕНЕБИРСКИ (на дяда Влася). Чакай! Мълчи! Мълчи!
Ясно се чува.
ДЯДО ВЛАСЮ. Тя пее, гълъбицата… Албена пее…
СЕНЕБИРСКИ (загледан в земята). Все тая песен… Все тия думи… Добре, добре, ще видим. Ще видим. (На дяда Влася.) Къде е Куцар? Намери ми Куцара още сега. Може да е вътре, иди виж. (Вика.) Куцаре! Куцаре!
ДЯДО ВЛАСЮ. Кой ще те чуе! На воденица хората са глухи. Чакай аз да видя. (На вратата се показва Куцар, който работи нещо.) Ха, ей го Куцар. Куцаре, я ела насам!
СЕНЕБИРСКИ. Куцаре! Куцаре!
КУЦАР. Ида. Ида! Ей сега…
СЕНЕБИРСКИ (на Гунча Митин). Бай Гунчо, иди ти в кръчмата, аз ще дойда там. Иди. Като дойда, ще наредим твойта работа.
ГУНЧО МИТИН (радостно). Хайде бе, господин Иванчо, хайде бе… (Тичешката тръгва, но се спира на няколко крачки, за да чака дяда Влася.)
СЕНЕБИРСКИ. Дядо Власьо, идете с бай Гунча в кръчмата, оставете ме, че имам работа. Идете, подир малко и аз ще дойда.
ДЯДО ВЛАСЮ. Да отидем пък… само, Иванчо, да не се загубиш пак.
ГУНЧО МИТИН, Хайде бе, дядо Власьо, хайде да вървим.
ДЯДО ВЛАСЮ (на Сенебирски). Ний ще те чакаме, свърши си ти работата. Хайде, Гунчо, хайде да вървим. (Излизат.)
СЕНЕБИРСКИ (на Куцара, който дохожда при него) Ела по-близо. Слушай какво ще ти кажа. Хубаво си отвори ушите, ела по-насам. (Гледа го продължително, докато Куцар се хили глупаво.) Глупак! Глупак! Сто пъти глупак! Хиляди пъти глупак!
КУЦАР. Кой бе, Иванчо, кой глупав…
СЕНЕБИРСКИ. Ти, ти, ти… Глупак!
КУЦАР (поразсърдсн). Ей, ей, ей… Я да не се залавяш. Остави ме, че… а-а-а!
СЕНЕБИРСКИ. Наведи се, дай си ухото… Слушай… (Шепне му нещо на ухото.)
КУЦАР (изправя се като гръмнат). Какво-о-о?
СЕНЕБИРСКИ. Жена ти ходи с Нягула!
КУЦАР. Жена ми… с Нягула…Ти на мене. (Вика.) Слушай ей, ти ако си пиян, аз не съм. Махай се! Махай се отпреде ми, че те убивам. Убивам те… (Оглежда се, като че търси да грабне нещо.)
СЕНЕБИРСКИ. Не викай, не викай.
КУЦАР. Ще викам. На мене, на мене, а, да казваш… Аз тебе… (Иска да се хвърли върху Сенебирски.)
СЕНЕБИРСКИ. Бай Куцаре, чакай, чакай… Чакай, моля ти се… Аз за твое добро го правя. Истина ти казвам, за твое добро… Сиромах човек си, честен човек си, не искам да те лъжат и да се подиграват с тебе. Затуй ти казах…
КУЦАР (по-спокойно). Лъжеш ти… отде знаеш…
СЕНЕБИРСКИ. Ех, отде знам… Само аз ли го знам! Знае го цяло село. Само ти не знаеш. Като че ли си глух и сляп.
КУЦАР. Ама как…
СЕНЕБИРСКИ. Тъй. Ако искаш да повярваш, лесно е. Нягул всеки ден те проважда да прибиращ конете.
КУЦАР. Е?
СЕНЕБИРСКИ. Когато тебе те няма, тогаз Албена дохожда тук, тогаз се среща с Нягула.
КУЦАР, Че тя… хм,… че тя всеки ден дохожда.
СЕНЕБИРСКИ. То е друго, то е друго…
КУЦАР. Право ли казваш?
СЕНЕБИРСКИ. Ако не вярваш, опитай. Утре, да речем, когато пак те изпрати Нягул при конете, ти не отивай, скрий се. Или пък иди, ама се върни след малко, и ще видиш…