ВИШНЯ
Въпреки че по външен вид вишните приличат много на черешите, те не са така приятни за ядене. Вишните съдържат дори повече захари от ябълките, крушите, прасковите и дините; не отстъпват по захарност и на най-сладките череши. Защо тогава са така кисели и тръпчиви? Вишните съдържат 2–3 пъти повече плодови киселини и около 4 пъти повече дъбилни вещества от черешите. Тъкмо те им придават този вкус. Но затова пък от вишните могат да се приготвят чудесни сиропи, сокове, сладка, конфитюри и желета.
Интересна е нейната история. Дълго време ботаниците търсили да я открият някъде сред дивите растения. Но усилията им оставали напразни. Едва преди 5 години бе изяснено защо тя е позната само като културно растение.
И у нас по каменливите баири и по синорите се среща храст, който твърде много прилича на вишнята. Нарича се дива храстовидна вишня или лесостепна вишня. Плодовете на тази дива вишня са дребни, червени и много кисели, а понякога и тръпчиви. Освен чрез семена дивата храстовидна вишня се размножава и чрез многобройни коренови издънки, както върбата. И ето, учените решили да опрашат цветовете на тази дива вишня с цветен прашец от цветовете на културната череша. Когато прибрали получените плодове и на следващата година засадили костилките им, от тях израснали дръвчета, които почти по нищо не се различавали от културната вишня. Очевидно това отдавна се е случило по естествен път и в дивата природа, без намесата на човека.
Досега са създадени само около 300 сорта вишни. Едни от тях израстват едри като череши, други приличат на същински храсти. Различни са и плодовете им по вкус и аромат, по сочност и сладост. Но всички се делят на две главни групи: морели, чиито плодове са с червен и кисел сок, и аморели, плодовете на които съдържат неоцветен и слабо кисел сок. Най-вкусни от всички са обаче вишнапите. Те са получени от кръстосването на вишня и череша и са събрали най-добрите качества на техните плодове.
ПРАСКОВА
Сладкият сок на прасковите, примесен често с лека киселинка или слаба горчивинка, нежното им месо и несравнимият им аромат, привлекателният им външен вид ги нареждат на едно от първите места сред най-желаните и обичани от всички плодове. Те съдържат много захари и са ценни като храна. Богати са на витамини и на минерални соли, които ги правят и лековити. Намалеят ли хемоглобинът и червените кръвни клетки в кръвта, станеш ли блед, не пропускай сезона на прасковите и тяхната свежа руменина ще премине в твоите бузи. Почувствуваш ли умора в сърцето, прасковите пак ще помогнат. Хапнал ли си нещо много мазно, изяж само една-две праскови и тежестта в стомаха бързо ще изчезне. Прасковите са истинска аптека. И никога не омръзват.
Прасковата е дребно дърво. Достига едва около 4 м височина. Кората на нейното стъбло и на по-старите и клони е червеникавокафява, а младите клонки са зелени или червеникави. По това тя лесно се различава от всички останали наши плодни дръвчета. Листата и са продълговати, заострени, назъбени по краищата, с къси дръжки, които имат по няколко червени жлези. А когато прасковата разцъфти, когато безброй червени или розови едри цветове покрият нейните клони, преди още да са се развили листата и, тя няма равна на себе си по красота. Всяко дърво се превръща в огромен приказен букет.
От прасковата досега са създадени над 5000 сорта. И все различни — по цвят на кожицата и на месото, по форма и големина, по вкус и аромат, по сочност на месото и по това, дали е сраснало с костилката или се отделя лесно от нея, по ранозрейност. Едни сортове узряват едновременно с черешите, други с дините и пъпешите, трети с ябълките и крушите, четвърти дозряват, когато вече и последното грозде е прибрано — цели 120 дни, а в най-южните части на нашата страна дори 150 дни продължава беритбата на прасковите. В това те нямат съперници. Затова у нас се полагат толкова грижи за прасковените дървета.