Касисът не е от тези плодове, които още щом ги видиш, веднага ти се приисква да си хапнеш. Той няма нито вкуса, нито аромата, нито сладостта на ягодите и малините. Но лекарите казват, че който яде повече касис, по-рядко ще ходи в аптеката за лекарства. Защото касисът съдържа не само хранителни вещества, но е извънредно богат на витамини, минерални соли и различни плодови киселини, които човек, ако не приема всекидневно, заболява от различни болести. Такова благотворно действие върху нашия организъм касисът има не само в прясно състояние, но и във вид на сиропи, желета, компоти, сладка и конфитюри или замразен.
Касисът не се отглежда много отдавна у нас. Мнозина вероятно още не го познават добре. Той е храст, чиито клони са високи 1–2 м, а листата му са длановидни. По повърхността си те имат многобройни жлези, отделящи етерично масло, на което се дължи особената миризма на цялото растение. Цветовете на касиса са дребни, белезникавозелени и са събрани по 5–10 в дълги гроздчета. Те отделят големи количества нектар, който е чудесна примамка за пчелите. След опрашването на мястото на цветовете се развиват черни сочни ягодки, най-големите от които са едри колкото грахово зърно.
В по-северните европейски страни, където природата е по-сурова и малко плодни дървета могат да виреят, много по-рано започнали да отглеждат касиса в големи насаждения. Тамошните замеделски стопани още преди 500–600 години започнали да подбират от дивата природа касисови храсти с по-едри плодове и ги пренасяли в своите градини. Благодарение на грижите, които полагали по-нататък за тях, били създадени най-различни сортове с по-едри, отколкото на дивия касис плодове. Сега са известни стотици сортове касис, които се различават един от друг по родовитост, ранозрейност и по още много други качества.
От година на година и у нас отглеждането на касиса се разширява заради високите му хранителни и лечебни свойства.
ЯГОДА
„Мъничко, червеничко и царя от път отбива. Що е то?“ Тази гатанка никого няма да затрудни. И наистина, кой може да мине равнодушно край ягодите, все едно дали ще ги видим на някоя горска поляна, в градината или на витрината на зеленчуковия магазин, дори и през зимата в замразено състояние. Те привличат не само с хубавия си външен вид, а и със своята приятно освежаваща сочност, със сладостта си, примесена с лека киселинка, да не говорим пък за несравнимия им аромат. Освен това ягодите съдържат захари, плодови киселини, витамини, минерални соли и други вещества, твърде полезни за човешкия организъм.
Ягодата е многогодишно тревисто растение. Наесен, когато започнат мразовете, повечето от листата и умират. Но стъблото остава живо. По-голямата част от него живее в почвата и се нарича коренище. От неговия връх в продължение на няколко години всяка пролет над почвата се развиват нови листа и цветоносни стъбла, които се окичват с многобройни бели цветове, а след прецъфтяването им натежават от червени ягоди. От върха на стъблото на ягодовото растение през лятото израстват и дълги ластуни, които от Място на място се вкореняват в почвата и образуват по няколко нови растения. По този начин ягодата се размножава вегетативно.
Градинската ягода е само на 260 години. Тя е възникнала съвсем случайно. Преди нея в някои европейски страни започнали да отглеждат обикновената горска ягода. Но въпреки грижите нейните плодове си оставали все така дребни. Затова тя била изоставена, когато след откриването на Америка в Европа била пренесена по-едроплодната виргинска ягода. През 1712 г. от Южна Америка във Франция бил пренесен още един вид едроплодна ягода — чилийската. Тя била засадена в Парижката ботаническа градина редом със своята посестрима от Северна Америка и с други видове ягоди от Европа. От тяхното кръстосване се е родила сегашната градинска ягода.
Сега от градинската ягода са познати повече от 5000 сорта. Те се различават по вида на растенията, по вида на плодовете, по скорозрейност и по много още други белези.
ЛОЗА
Грозде! Щом го видиш или дори името му само когато чуеш, веднага в устата си усещаш сладкия сок на Памида и Болгара, приятния вкус на Димята и Мискета.
По хранителност гроздето няма съперници между плодовете, които се раждат в страните с умерен климат. И не само сред тях. Гроздето съдържа повече захари дори от най-добрите сортове захарно цвекло, близо два пъти е по-богато на захари от захарната тръстика и от много тропически плодове. При това гроздената захар е главният източник на енергия за работата на нашите мускули. Ето защо гроздето дава най-много сила. Освен това то е богато на плодови киселини, витамини, дъбилни вещества и минерални соли. Те го правят не само извънредно ценно като храна, но му придават и много лечебни свойства.