Кому сме задължени за това толкова полезно растение, което всяка година ни дарява чудесните си плодове? Никой още не е дал точен отговор на този въпрос. А колко прилича питомната лоза на дивата, която често се среща у нас из влажните гори и храсталаци в низините и равнините. И тя може да израсте като нея до десетки метра височина, и нейните дълги дървенисти стъбла могат да се катерят по живи дървета и различни други подпори, защото тя също има мустачки, които се увиват. Приличат си и по листата. И на питомната, и на дивата лоза те са разсечени най-често на 5 назъбени дялове. Цветовете и на едната, и на другата са събрани в гроздовидни съцветия. Такава дива лоза се среща и на много други места в Европа и Азия.
Но къде тогава лозата е опитомена за първи път? Специалистите смятат, че родината на питомната лоза е Азия, тъй като тамошното население много по-рано от другите народи започнало да се занимава със земеделие. Оттам лозата, пак в древни времена, но вече като питомно растение, била пренесена в Египет, където се радвала на особено голяма почит, и в древна Гърция, откъдето била пренесена и в останалите европейски страни.
Сега по света се отглеждат над 5000 сорта грозде, които имат различен вкус и аромат, захарност и сочност, със и без семки и зреят през различно време.
ЛИМОН
(от П. Кръстев)
Родина на лимона, най-вероятно, са предпланините на Хималаите. В нашата страна е бил пренесен през 18 век — като стайно, декоративно растение.
Лимонът е храст или ниско дръвче. Младите му клонки са бодливи. Листата са едри, кожести, тъмнозелени. Те опадат през две-три години, но не всички наведнаж, затова лимонът е вечнозелено растение. Приятната миризма, която издават листата му, се дължи на множеството жлези по тях, които отделят ароматни етерични масла.
Когато лимонът е получен от семе, цветовете и плодовете му се появяват едва след десетата, а дори и до двадесетата година от засяването. Този срок може да се съкрати чрез присаждане. За тази цел щом като поникът развие три листа, засажда се в отделна саксия. Когато стъблото му достигне дебелина около половин сантиметър, извършва се облагородяването. Най-сполучливо това става на спяща пъпка, ниско в шийката на растението. На следващата пролет дивото стъбло се отрязва над развилата се вече пъпка. След втората година растението започва да цъфти и плодоноси.
Цветовете на лимона са бели или жълтеникави. Разположени са в съцветия под формата на гроздчета или единично. Ароматът им освежава помещението. След цъфтежа плодовете узряват за около 5–6 месеца. В зависимост от сорта те имат най-различна форма, големина, цвят, кора и пр.
Лимонът може да се размножава и чрез вкореняване на резници и на въздушни отводи. Най-сполучливо това става през юли-август. Когато се размножава от семе, необходимо е то да се засява веднага, защото бързо губи кълняемостта си.
Корените на лимона завършват с малки удебеления, където са разположени особени гъби, наречени микоризни. Минералните вещества, които тези гъби усвояват, се всмукват от растението. Затова гъбите са полезни за неговия растеж. Ето защо, когато се извършва прехвърляне на лимоновото дръвче в друг съд, трябва да се внимава микоризните гъби да не се отстраняват и да не загинат.
Лимонът е красиво, декоративно дръвче за нашето жилище. Плодовете му са богати на витамини и се използуват при най-различни заболявания.
ОРЕХ
(от Сл. Петров)
Орехът е най-голямото от всички наши плодни дървета. Той е истински великан сред тях — стига до 20–25, че дори и до 35 м височина. Стъблото му е мощно, дебело повече от 1 м, и носи огромна разперена корона. Листата му са красиви, едри, понякога дълги до 75 см. Те са сложни — всеки лист има от 5 до 11 отделни едри листчета, от които връхното е най-голямо.
Напролет клоните на ореха не се покриват с красиви цветове, както другите плодни дървета, и пчели около тях не кръжат. Но орехът също цъфти. Неговите цветове са разделени на мъжки и женски. Мъжките цветове са събрани в едри увиснали реси, а женските са разположени на групички по 2 до 4 или единично по върховете на най-младите клонки и отдалеч изобщо не се виждат. От тях, след като се опрашат от прашеца на мъжките цветове, се раждат плодовете на ореха.
Орехът доживява дълбока старост. За него се казва, че е достигнал преклонна възраст едва когато стане над 300–400 години. През цялото това време той расте и плодоноси.
У ореха всичко е ценно. Нищо от него не пропада напразно. Листата му са лековити: Кой още като бебе не е къпан във вода с накиснати в нея орехови листа против рахит? С ореховите листа се лекуват различни тежки кожни заболявания. Лековити са и корените му. Много полезна е и дървесината на ореха. От нея се приготвят най-хубавите и трайни мебели.