Сега, когато четете тези редове, е сутрин, обяд или привечер. На вас ви се дощява да си похапнете. Отваряте кухненския шкаф и погледът ви се плъзва по яйцата, сиренето, маслото, кашкавала, салама… до вкусното сладко от череши или буркана с мед. Вие сякаш правите практически преговор на прочетеното в книжката. Може би в същия момент, когато захапвате филията с масло и сочния домат, далеч на запад русокосото германче Ханс или синеоката Гертруда лакомо посягат към изпускащите пара сварени картофи (хляб там се яде съвсем малко). По същото време пък в Далечния изток дете с полегати бадемови очи, било то корейче, японче или виетнамче се радва, че паничката му е пълна със сварен пухкав бял ориз. Някъде на север огладнелият от лудории Альоша или червенобузата Наташка с удоволствие вдъхват аромата на вкусната каша от гречиха (елда), на юг черноокото арабче Али се нахвърля на любимите си бамя и патладжани, а още по на юг къдрокоси негърчета се гощават с пресладките фурми на финиковата палма и едрите като бебешка главичка орехи на кокосовата палма.
Остана само една непрочетена страница от книгата. След малко вие ще я затворите и поставите на библиотечния рафт. Де се обуете, ще нахлузите пуловер или рокличка и ще излезете навън да поиграете. Но не забравяйте колко много палта и пуловери, шалчета и чорапи са изтъкани все от руното на овцата, за да не кихате и подсмърчате, когато е студено. И колко много бели нишки край разпуканите кутийки на памука е трябвало да бъдат обрани, за да ви облекат в пъстри роклички или меки бархетни пижамки. Ами кожите на животните, които са послужили за направата на обувки, чанти, колани?
И така, когато затваряте последната страница на книжката, помислете още веднъж върху прочетеното. И ако книжката ви е харесала или нещо в нея не ви е допаднало, или пък най-после ако още нещо сте очаквали да научите от нея, напишете ни едно писъмце и го изпратете на адрес:
София
бул. „Ленин“ 47
ДИ „Земиздат“
Редакция „Научно-популярна литература“
Чакаме вашето мнение, малки приятели!