Но всичко това не беше от голямо значение за него. Мислеше единствено за баща си, дали е добре. Идеше му да хукне към пекарната, но имаше опасност, макар и минимална, да го проследят, а такъв риск Йеспер не можеше да поеме.
Напрежението събуждаше познатия сърбеж, но поне засега се търпеше. Може би защото бе използвал силата си. Или защото битката го беше разтоварила. Твърде рано беше да прави анализи, но поне тази нощ можеше да си обещае, че няма да върши глупости. Щеше да седне в някоя стая и да изцеди всички цветове от килима или ще се упражнява в стрелба, или в краен случай ще накара Вилан да го върже за някой стол. Искаше да знае какво следва. Искаше да е част от това.
Въпреки скандала, съсипал репутацията на Ван Ек, в прозорците на къщата му светеше, а прислугата посрещна радостно Алис и младия господин Вилан. Минаха през някаква голяма стая — очевидно трапезария, но без масата и с огромна дупка на тавана. През дупката се виждаше стаята на горния етаж, цялата облицована с хубава ламперия.
Йеспер поклати глава.
— Наистина трябва повече да си пазиш нещата.
Вилан направи опит да се усмихне, но си личеше, че нервите му са опънати до скъсване. Минаваше от стая в стая, докосваше някоя мебел или място на стената, после продължаваше нататък. А и побоят не му се отразяваше добре. Изпратили бяха за лекар от университета, но едва ли скоро щеше да се освободи някой.
Влязоха в музикалната стая и Вилан най-после спря за повече от миг. Прокара ръка по капака на пианото.
— Само в тази стая съм бил щастлив.
— Е, сега цялата къща е на твое разположение.
— Чувствам се като натрапник. Очаквам всеки миг баща ми да нахлуе през вратата и да ме изгони.
— Като подпечатат документите, ще стане по-добре. По-сигурно. — Йеспер се ухили. — Обаче направо им разказа играта в църквата, честно.
— Бях уплашен до смърт. И още съм уплашен. — Сведе поглед към клавишите и изсвири нежен акорд. Как изобщо е могъл да обърква Кювей с Вилан, чудеше се Йеспер. Ръцете им изобщо не си приличаха, формата на пръстите, на кокалчетата. — Йес — каза Вилан, — ти сериозен ли беше, когато каза онова на баща ми? Ще останеш ли с мен? Ще ми помагаш ли?
Йеспер облегна лакти на пианото.
— Да видим. Дали искам да живея в голяма къща, да ми прислужват и да си прекарвам времето с начинаещ експерт по взривовете, който свири на онази ужасна флейта? Все ще го преглътна някак. — После го измери с поглед, от върха на рижите къдрици до пръстите на краката и обратно. — Но таксата ми е много висока.
Вилан се изчерви. Прекрасен нюанс на розовото.
— Е, да се надяваме, че лекарят ще дойде скоро да ми оправи ребрата — каза той и тръгна към преддверието.
— Аха?
— Аха — каза Вилан и хвърли поглед през рамо. Страните му бяха алени като черешки. — Бих искал да платя нещо в аванс.
Йеспер избухна в смях. Не помнеше откога не се е чувствал толкова добре. При това никой не стреляше по него.
Готвачката им приготви сандвичи за вечеря и Алис се оттегли в стаите си. Останалите седяха на стъпалата към задната градина, гледаха как слънцето залязва над необичайно пустия Гелдканал и чакаха. Само лодките на градската стража, на пожарникарите и по някоя малка лекарска лодка раздвижваха водите на канала и оставяха след себе си широки непрекъснати следи. Никой нямаше апетит. Бяха на нокти, чакаха да се мръкне. Бяха ли се измъкнали другите? Всичко по план ли беше протекло? Оставаше още толкова много работа. Каз не помръдваше, но Йеспер долавяше напрежението в него като гърмяща змия, преди да удари.
Йеспер усети как надеждите му се отливат, смазани от тревогите за баща му. Обиколи няколко пъти къщата, после и градините, дивеше се на прекрасната дупка в кабинета на Ван Ек. Откога слънцето залязваше толкова дълго? Можеше да си повтаря до припадък, че баща му е добре, но нямаше да го повярва, докато не видеше обветреното лице на Колм Фейхи.
Накрая все пак се стъмни и един час след залез-слънце голямата баржа за напитки се плъзна към кея пред елегантната къща за лодки на Ван Ек.