Роти се прехвърли на гробарската баржа и подвикна:
— Готови ли сте?
Кювей се обърна към Йеспер.
— Непременно трябва да ми дойдеш на гости в Равка. Ще се научим да използваме силите си заедно.
— А какво ще кажеш да те бутна в канала и да видим можеш ли да плуваш? — каза Вилан с нелоша имитация на отровен поглед ала Каз.
Йеспер вдигна рамене.
— Чувал съм, че е един от най-богатите хора в Кетердам. На твое място не бих го ядосвал.
Кювей изпръхтя възмутено, после легна на пода на баржата и скръсти ръце на гърдите си.
— Не, не — рече Каз. — Гробарите не си правят труда да склопяват очи и да скръстват ръце.
Кювей отпусна ръце покрай тялото си. Колм легна в баржата на свой ред и Йеспер потръпна зиморничаво. Точно този образ, на баща си като бездиханен труп, не искаше в главата си.
Пренесоха тялото на Матиас, после издърпаха одеялото изпод него. Нина взе лалетата от гърдите му и ги пръсна по водата. После легна до него.
Роти заби дългия прът в песъчливото дъно на канала и избута баржата от кея. В тъмното приличаше на поредния гробар, който откарва мрачния си товар към Жетварската баржа. При епидемия само гробарските баржи можеха да се движат свободно из града, да събират трупове и да напускат пристанищата на път към общите клади.
Щяха да минат през промишления квартал, където бяха избягали гришаните, захвърлили сините роби, с които се бяха маскирали като Съвета на приливите. Каз знаеше, че не биха могли да преведат толкова много гришани през града незабелязано. Затова те бяха минали по тайния проход от посолството към кръчмата, а оттам продължиха под строй по улиците в развети сини роби и обвити в мъгла лица, парадирайки със силата си, вместо да я крият. Сред тях имаше само четирима вълнотворци, но и това се оказа достатъчно. Съществуваше вероятност истинските приливници да се появят на търга, разбира се, но заради поведението им през годините Каз беше сметнал риска за приемлив.
Гришаните и Щормхунд щяха да ги чакат недалече от Сладкия риф. След като всички се качат на баржата и се направят на мъртви, Роти щеше да ги изкара от пристанището, да изстреля сигнална ракета, а корабът на Щормхунд да дойде да ги прибере. Това беше единственият начин да изкарат от града група гришански бежанци, фермер, помогнал да измамят целокупно Съвета на търговците, и едно момче, което допреди няколко часа беше най-търсеният заложник на света.
— Не трябва да мърдаш изобщо — прошепна Иней.
— Да, знам. Правя се на умряла — отвърна Нина.
Баржата улови течението и Нина вдигна ръка за сбогом, дланта й като бяла звезда в мрака. Йеспер и другите стояха на кея дълго след като баржата се скри от погледите им.
По някое време Йеспер си даде сметка, че Каз е изчезнал.
— Не си пада по сбогуванията, нали? — измърмори той.
— Той не се сбогува — каза Иней. Гледаше втренчено светлинките покрай канала. Някъде в градината пропя нощна птица. — Просто си тръгва.
43. Каз
Каз вдигна болния си крак на едно трикрако столче. Слушаше доклада на Аника за постъпленията от Вранския клуб и туристическия поток на Източната дъга. Минали бяха три седмици от търга за Кювей и чумната паника. Каз се беше настанил в кабинета на Пер Хаскел на първия етаж на Ребрата. Още спеше в таванското, но му беше по-лесно да върти бизнеса от леговището на Хаскел. Спестяваше си катеренето по стълбите, а и старият му кабинет беше опустял. Седнеше ли зад бюрото да свърши нещо, очите му постоянно се връщаха на прозоречния перваз.
Градът още не се беше върнал към нормалния си ритъм, но това бе създало някои интересни възможности. Цените на имотите по Западната и Източната дъга бяха паднали заради чумата и Каз побърза да се възползва. Купи сградите в съседство до Вранския, за да разшири клуба, успя дори да се сдобие с малък имот на Капака. Когато паниката утихнеше и туристите се върнеха, Каз щеше да скубе гълъбчета от по-висока класа. Изкупи и дела на Пер Хаскел във Вранския клуб на разумна цена. Предвид размириците в Кацата лесно би могъл да си присвои дела му със сила, но предпочиташе хората да не съжаляват стареца.
Когато Пека Ролинс се върнеше в града, Каз щеше да измисли как да прогони и него от Вранския. Полагаше сериозни усилия да изправи клуба на крака и не искаше част от приходите да отиват в джобовете на Ролинс.
След като Аника приключи с доклада си, Пим разказа набързо какви са новините около процеса на Ван Ек. Тайнственият Йоханус Ритвелд така и не бил открит, но след като банките дали достъп до сметките на Ван Ек, станало пределно ясно, че той е използвал информацията, достъпна му като член на Съвета, за да купува ферми за юрда. Освен че е измамил приятелите си, опитал се е да повлияе на официално наддаване и е отвлякъл собствения си син, вече се говорело, че е наел отряд да проникне във фйерданска правителствена сграда и вероятно е саботирал собствените си захарни силози. Не беше излязъл под гаранция. Всъщност едва ли скоро щеше да излезе от ареста. Синът му беше отпуснал известна сума за правната му защита, но тази сума далеч не беше щедра.