Част от новопридобитото си богатство Вилан беше вложил в ремонт на семейната къща. Отпуснал бе на Йеспер малка издръжка, с която да играе на борсата, и бе довел майка си у дома. Хората от Гелдщраат не можеха да повярват на очите си при вида на Мария Хендрикс, седнала в парка със сина си или излязла на разходка с лодка по канала. Понякога ги виждаха застанали пред стативите си в градината на Ван Ек.
Алис останала с тях известно време, но после решила да избяга с териера си от града и клюките. Щяла да изчака раждането в езерната къща, говорело се, че отбелязва съмнителен напредък в уроците си по пеене. Каз поклати глава. Слава на светците, че не живееше в съседство.
— Добра работа — кимна той, когато Пим завърши доклада си.
Не беше подозирал, че младежът има талант в събирането на информация.
— Заслугата не е моя. Ройдер състави доклада — каза Пим. — Май се надява да стане новият ти паяк.
— Не ми трябва нов паяк — рече Каз.
Пим сви рамене.
— Привидението никаква я няма напоследък. Хората започват да говорят.
Каз ги освободи и остана сам в тихия кабинет. Почти не беше спал през последните седмици. От половин живот чакаше този момент и сега се боеше, че ако заспи, всичко ще се изпари без следа. Пека Ролинс още не се беше върнал в града. Според слуховете бил се заключил със сина си някъде в провинцията под денонощна въоръжена охрана. Заради карантината, наложена на Изумрудения дворец, Келския принц и Сладкия дюкян, и продължителното му отсъствие от града империята на Пека Ролинс беше на крачка от банкрута. Дори се говореше, че Лъвските грошове са готови да се разбунтуват. Босът им беше изчезнал, а сделката с Ван Ек беше съсипала репутацията им — сега всички ги възприемаха като богаташки лакейчета.
„Тухла по тухла.“ Рано или късно Ролинс щеше да изпълзи от дупката си и Каз трябваше да е готов.
На вратата се почука. Кабинетът на първия етаж вървеше с един сериозен недостатък — хората го безпокояха непрекъснато.
— Дойде писмо — каза Аника и метна плик на бюрото. — Имаме приятели по върховете, а, Брекер — добави тя с бавна усмивка.
Каз я погледна красноречиво. Не беше в настроение за Аника и пърхащите й жълти мигли.
— Добре де — каза тя, излезе и затвори вратата след себе си.
Каз вдигна писмото към светлината. Бледосин восъчен печат с двоен златен орел. Отвори плика, прочете писмото, после изгори и двете. Написа кратка бележка и я запечата с черен восък.
Знаеше, че Иней е отседнала в къщата на Вилан. Случваше се да намери надраскана набързо бележка на бюрото си — информация за Пека Ролинс или какви ги вършат в кметството — и така разбираше, че се е отбивала в кабинета му. Облече палтото си, взе шапката и бастуна, а листа с бележката прибра в джоба си. Би могъл да изпрати куриер, но предпочиташе лично да достави писмото.
Мина покрай Аника и Пим на излизане от Ребрата.
— Връщам се след час — каза той — и гледайте да не ви заваря тук, мързели такива.
— Клубът е празен — каза Пим. — Туристите ги е страх от чумата.
— Ами идете в пансионите тогава. Те са пълни. Нека гълъбчетата там видят, че сте в цветущо здраве, и чуят колко добре сте си изкарали във Вранския клуб. Ако това не свърши работа, завлечете си задниците на пристанището. Все ще намерите някое гълъбче там.
— Ама на мен току-що ми свърши смяната — възрази Пим.
Каз нагласи шапката на главата си и плъзна пръст по ръба на периферията.
— Не съм те питал.
Пое напряко през града. Изкушаваше се да мине по по-дългия път и да види с очите си как вървят нещата на Западната дъга. След шуанската атака и покрай чумата къщите за наслади бяха празни. Няколко улици бяха барикадирани от властите заради карантината на Сладкия дюкян и Менажерията. Говореше се, че Хелеен ван Хоуден няма пари да си плати наема за последния месец. Колко жалко!
Фериботите не работеха, затова Каз тръгна към финансовия квартал пеша. Вървеше покрай малък пуст канал, когато от водата започна да се надига мъгла. Само след няколко крачки мъглата се сгъсти толкова, че вече не виждаше къде стъпва. Полепваше по палтото му, влажна и тежка и напълно необяснима в топлия пролетен ден. Каз спря на ниския мост над канала и зачака, хванал удобно бастуна си. След миг вляво от него се появиха три закачулени фигури. Още три се появиха отдясно, сините им наметала се вееха, макар вятър да нямаше. Поне това Каз беше уцелил, но не и за маските от мъгла. В действителност истинските приливници — или адски убедителните самозванци, които се представяха за тях — криеха лицата си зад кръпки звездно небе. Хубав ефект.