Изкачи някак стълбите и изпълзя в мекото легло. Видя бележката чак когато се пресегна да загаси нощната лампа — запечатано писмо с нечетливия почерк на Каз. „По изгрев. Пето пристанище.“
Нищо чудно, че се е вмъкнал в заключената къща, минал е незабелязано покрай прислугата и тримата глупаци, които се деряха в музикалната стая. Сама си го беше изпросила, като си помислиш. Редовно се отбиваше в Ребрата, влизаше и излизаше тайно през врати и прозорци, оставяше бележници с ценна информация за Каз. Би могла просто да почука на кабинета му, но така й беше по-лесно.
Каз се беше променил. Изплатил й бе договорът. Иней още усещаше лекия допир на устните му по кожата си, голите му ръце, които се мъчат да стегнат превръзката около рамото й. Зърнала бе за миг онова, в което Каз можеше да се превърне, и не искаше отново да го вижда в броня, закопчан в изискания костюм, скрит зад студените маниери. Не искаше да го чува как говори за Ледения палат и всичко случило се след това като за поредния удар, поредната работа, поредното успешно приключение.
Но щеше да отиде на срещата. Време беше да се сложи край на това нещо. Нещо, което не бе имало шанса дори да започне като хората. Ще му каже какво е чула за Пека, ще предложи да сподели някои свои тайни — маршрути и скривалища — с Ройдер. И това ще е краят. Загаси лампата. Дълго се въртя в леглото и накрая заспа, стиснала в юмрук бележката.
Едвам се измъкна от леглото на следващата сутрин. Последните три седмици й се отразяваха зле — спеше, когато си поиска, хранеше се, когато си поиска. Нина би я потупала одобрително по гърба. Къщата на Вилан беше като някакъв омагьосан свят. И преди беше идвала тук — когато с Каз откраднаха платното на ДеКапел и после, точно преди удара при Сладкия риф. Само че имаше разлика между това да влезеш като крадец в една къща и да те поканят там като гост. Беше й неудобно, че я обгрижват така, но пък прислугата на Ван Ек май искрено се радваше на присъствието им. Може би се бояха, че Вилан ще затвори къщата и те ще останат без работа. Или пък смятаха, че Вилан е заслужил малко добро отношение.
Някоя от слугините беше оставила синя копринена рокля и чифт сладки пантофки до леглото й. В каната до умивалника имаше топла вода, а на масичката — стъклена ваза с прясно откъснати рози. Иней се изми, разреса косата си, сплете я, после се облече и се измъкна на пръсти от къщата — през централния вход, представете си.
Смъкна качулката над очите си и пое с бърза крачка към пристанището. Улиците още пустееха, особено в този ранен час, но това не означаваше, че може да смъкне гарда си. Пека Ролинс го нямаше. Ван Ек беше в затвора. Но без значение дали Иней беше свързана чрез договор с Утайките, или не, докато Каз имаше врагове по тези улици, същото важеше и за нея.
Той стоеше на кея с лице към водата. Черното палто стоеше добре на раменете му, соленият бриз подръпваше тъмната му коса.
Иней знаеше, че няма нужда да обявява появата си, затова само застана до него и зарея поглед към лодките и корабите в залива. Бяха повече от вчера. Може би градът най-после влизаше в стария си ритъм.
— Как са нещата в къщата? — попита накрая той.
— Удобни — призна Иней. — Удрям го на мързел.
За миг се запита дали Каз й завижда за удобствата, или самата мисъл за охолен живот му е чужда. Способен ли е изобщо да си почине? Да се успи? Да седи с часове на трапезата? Никога нямаше да разбере.
— Чувам, че Вилан е позволил на Йеспер да играе на борсата.
— Много предпазливо и със силно ограничени ресурси. Явно се надява да пренасочи любовта му към риска към нещо съзидателно.
— Може да пожъне невиждан успех или да се провали с гръм и трясък, но това е точно по вкуса на Йеспер. Ако не друго, шансовете му са значително по-добри на борсата, отколкото в игралната зала.
— Вилан се съгласи при едно условие — че Йеспер ще започне да се обучава при фабрикатор. Стига да намерят такъв. Май ще се наложи да хванат кораб за Равка.
Каз вдигна глава, загледан в една чайка, която се рееше над тях с широко разперени криле.
— Кажи на Йеспер, че отсъствието му се усеща. В Ребрата.