Бяха се върнали в Кетердам преди няма и седмица, месец след като отплаваха от Дйерхолм. Вилан се бе сдобил с лицето на Кювей още на кораба и оттогава го носеше неизменно, но и досега, зърнеше ли отражението си в огледало или във витрина на магазин, минаваха няколко секунди, докато осъзнае, че вижда себе си, а не друго момче. Това беше лицето му сега — златни очи, широко чело, черна коса. Старото беше изчезнало, а колкото до човека под него… Вилан не беше сигурен, че го познава. Кой точно беше човекът, който стоеше сега в частния салон на една от най-луксозните игрални зали на Капака като част от поредната схема на Каз Брекер?
Един от играчите на масата вдигна чашата си за шампанско и Вилан се втурна да я допълни. Извади с треперещи ръце бутилката от сребърната кофичка с лед, но явно имаше и някакви ползи от дългогодишния му опит на социалната сцена — поне знаеше как да сипе шампанско в чаша, без газираната напитка да прелее. Чу в главата си майтапчийския глас на Йеспер: „Полезни умения, търговче“.
Стрелна го с бърз поглед. Йеспер седеше на масата, сгърбил рамене над картите си. Морскосинята му жилетка с бродирани златни звездички беше поизбеляла, а омачканата бяла риза грееше на фона на тъмнокафявата му кожа. Йеспер прокара ръка по умореното си лице. Вилан не можа да прецени дали изтощението му е реално, или е част от ролята.
После напълни още една чаша, спомнил си инструкциите на Каз:
— Просто обслужвай играчите и надавай ухо какво приказва Смеет — беше казал той. — Това ти е работата, Вилан. Гледай да не я оплескаш.
Защо всички му викаха „работа“? Работата изобщо не трябваше да е такава. Това тяхното беше като да стъпиш накриво и да пропаднеш презглава в нищото. Беше си чиста проба паника. Затова Вилан насочи вниманието си към обзавеждането — този номер беше използвал често преди, за да си успокои нервите, когато пристигнеше на ново място или баща му беше в особено гадно настроение. Плъзна бавно поглед по шарката на излъскания паркет, която имитираше застъпващи се съзвездия, после вдигна очи към стъкления полилей с елементи като раковини, накрая се вгледа в кобалтовосините тапети със сребристи облаци. Нямаше прозорци. Според Каз игралните зали нарочно избягвали дневната светлина — така клиентите губели представа за времето.
Каз раздаде нова ръка на Смеет, Йеспер и другите играчи около кръглата маса. Облечен беше със същото униформено сако в небесносиньо като Вилан и не носеше ръкавици. Вилан с мъка откъсна поглед от ръцете му. Все натам го теглеше и не само заради крайно необичайното отсъствие на кожените ръкавици. Имаше нещо в ръцете на Каз, което той не разбираше, сякаш бяха механични пособия, на които някой е вдъхнал живот. Когато започна да учи рисуване, Вилан се запозна подробно с човешката анатомия. Имаше доста точна представа за мускулатурата, за начина, по който костите, ставите и сухожилията се свързват в единен механизъм. Но ръцете на Каз се движеха особено, сякаш са били сглобени с единствената цел да боравят с карти — дългите му бели пръсти танцуваха с лекота и съвършен ритъм, разбъркваха картите като с магия и без нито едно излишно движение. Каз твърдеше, че може да манипулира всяко тесте. Тогава защо Йеспер губеше толкова много?
Когато Каз им обясни тази част от плана в скривалището им на Черното було, Вилан не можа да повярва на ушите си и като никога май не беше единственият. Въпросите заваляха един през друг.
— Чакай да уточним нещо — казала бе Нина. — Великият ти план е да отпуснеш кредит на Йеспер и да го сложиш на една игрална маса с Корнелис Смеет?
— Смеет обича две неща. Трънка за трима с високи залози и блондинките — отвърна Каз. — Затова ще му осигурим и двете. Аз ще раздавам през първата половина от нощта, после Спехт ще ме смени.
Вилан не познаваше добре Спехт. Знаеше, че е бивш моряк от военния флот, сега член на Утайките. Беше управлявал кораба, с който отрядът им стигна до Ледения палат и после се прибра в Кетердам. Откровено казано, Вилан малко се боеше от моряка с неговата посивяла четина и татуировките до средата на шията. Но дори Спехт изглеждаше леко притеснен от плана на Каз.
— Виж, аз мога да раздавам карти, но не и да манипулирам тестето — каза той.
— Няма да се наложи. След като ти поемеш раздаването, играта ще продължи без външна намеса. Важното е да задържим Смеет на масата до полунощ. За тази цел той трябва да остане в играта и след смяната на крупиетата. Това е най-рисковият момент. Веднага, щом аз стана, той ще реши, че е време да се пробва в друга игра или да си ходи, затова твоята задача е да го задържиш на масата. Прави-струвай, но задникът му трябва да остане залепен за стола.