В тетрадка или в бележник, Алекс никога не отбелязва дати. Текстовете са неясни, тя се бои от думите и дори сама пред малкото тефтерче, не се осмелява. Чудно е дали изобщо знае думите. Пише:
Четвъртък, Тома дойде с приятеля си Паскал. Бяха заедно в училище. Наистина изглежда глупав. Тома ме накара да стоя права пред него, направи ми очите. Приятелят му се хилеше. После в спалнята пак се хилеше, непрекъснато се хили, Тома рече: да бъдеш много послушна с приятеля ми. След това беше в спалнята, приятелят му, виждах как се хили над мен даже когато ме болеше, сякаш не можеше да спре да се хили. Не исках да плача пред него.
Камий добре си представя как онзи малоумник бъхти момиченцето и се хили. Сигурно е можело да я накарат да вярва какво ли не, дори вероятно че й харесва. Във всеки случай и преди всичко това говори много не толкова за Паскал Трарийо, колкото за Васьор.
— Това май не е всичко — казва Тома и се удря по бедрата, — но става късно. Изредихме ли ги, господа?
— Още една-две точки, ако обичате.
Тома демонстративно си гледа часовника, дълго се колебае и отстъпва пред искането на Луи.
— Добре, така да е, ама по-бързичко, вкъщи ще се тревожат.
Скръства ръце: слушам ви.
— Предлагам ви да поработим над нашите хипотези — казва Луи.
— Прекрасно, аз също обичам нещата да са чисти. Основното е да има яснота. Особено при хипотезите.
Изглежда наистина доволен.
— Когато си лягате със сестра си, тя е на десет, а вие на седемнайсет.
Смутен, Васьор търси погледа на Камий, после този на Луи.
— Господа, разбрахме се, че само ще изясняваме вашите догадки!
— Именно, господин Васьор! — отвръща веднага Луи. — Става дума за нашите хипотези и ви моля единствено да ни кажете дали те съдържат вътрешни противоречия… невъзможни постановки… такива неща.
Би могло да се помисли, че Луи се увлича, ала съвсем не, това е неговият обичаен стил.
— Отлично — казва Васьор. — И така, вашите хипотези…
— Първата е, че сте злоупотребили сексуално със сестра си, когато тя е само на десетина години. Член 222 от Наказателния кодекс предвижда за подобно деяние двайсет години лишаване от свобода.
Тома, с показалец във въздуха, като професор:
— Ако има заведена жалба, ако се докажат фактите, ако…
— Разбира се — прекъсва го Луи без усмивка, — това е предположение.
Васьор е удовлетворен, като човек, който държи всичко да е по правилата.
— Втората ни хипотеза е, че след като сте злоупотребили с нея, сте я предоставяли и дори навярно отдавали под наем на други. Сводничеството с утежняващи вината обстоятелства се разглежда в член 225 от същия кодекс и се наказва с десет години лишаване от свобода.
— Чакайте, чакайте! Казвате „предоставяли“. Господине, преди малко — сочи Камий в другия край на кабинета — той каза „продавали“…
— Аз ви предлагам „отдавали под наем“…
— Продавали! Шегувам се! Окей, нека да е „отдавали под наем“.
— И тъй, отдавали сте я под наем на други. Първо господин Трарийо, съученик, след това господин Гатеньо, когото познавате като собственик на автосервиз, господин Масиак, клиент (в двата смисъла на думата, понеже е наемал и игрални автомати за заведението си). Вероятно господин Гатеньо горещо е препоръчал отличните ви услуги на приятеля си, господин Прадри. Колкото до госпожа Занети, която сте познавали отблизо като хотелиерка, тя не се е поколебала да предложи същите тези отлични услуги на младото си гадже, господин Феликс Маниер, навярно за да му стане приятна. Или, защо не, да го привърже към себе си.
— Това вече не е една хипотеза, а цял сноп!
— Пак нищо общо с реалността?
— Доколкото знам, абсолютно нищо. Но не ви липсва логика. И дори въображение. Сигурно даже Алекс би ви поздравила.
— За какво?
— За усилията, които хвърляте за една покойница… — Гледа последователно двамата полицаи: — … на която днес й е все едно.
— Все едно ли ще й бъде и на майка ви? А на жена ви? На децата ви?
— А, не!
Гледа ту Луи, ту Камий, право в очите.
— Господа, подобно обвинение, повдигнато без никакво доказателство и без нито едно свидетелско показание, ще бъде чисто и просто клевета. А тя попада под ударите на закона, нали знаете?