— Заем от вашия работодател „Дистрифер“, двайсет хиляди евро, на 15 февруари 2005-а. Твърде много сте затънали в дългове за къщата си, за да можете да вземете от банката, тъй че сте се обърнали към шефа си. Връщате всеки месец, според резултатите от продажбите.
— Не виждам никаква връзка с шантажа, честно!
— Намерихме — продължава Камий — в стаята на Алекс дванайсет хиляди евро. Чистички пачки, току-що излезли от банката, с бандероли.
Васьор прави гримаса на съмнение:
— Е, и?
Камий посочва Арман с жест на конферансие, а Арман е във вихъра си:
— Банката потвърди инкасирането на чек за двайсет хиляди евро от вашия работодател на 15 февруари 2005-а и изтеглянето на същата сума в брой на 18-и.
Камий мълчаливо ликува със затворени очи. Отваря ги отново:
— И тъй, по каква причина имахте нужда от двайсет хиляди евро, господин Васьор?
Колебание. Колкото и да го очаква човек, най-лошото непрекъснато приема нови форми. Това е изводът, който се чете по лицето на Васьор. Ходили са при работодателя му. Минали са по-малко от пет часа от задържането, остава да устои още деветнайсет. Цялата си кариера Васьор е направил в търговията, а няма по-добро обучение за устойчивост на удари. И той поема поредния.
— Дълг от хазарт.
— Играли сте срещу сестра си и сте изгубили, така ли?
— Не, не с Алекс, с… някой друг.
— Кой?
Васьор диша трудно.
— Ще спечелим малко време — казва Камий. — Тези двайсет хиляди евро наистина са били предназначени за Алекс. Останали са й по-малко от дванайсет хиляди, които са намерени в стаята й. Много от бандеролите са с ваши отпечатъци.
Стигнали са дотам. Колко ли назад във времето са се върнали? Какво ли знаят? Какво ли искат?
Камий чете въпросите в бръчките по челото на Васьор, в зениците му, в ръцете. В това няма никакъв професионализъм и Камий не ще го признае никога и пред никого, но ненавижда Васьор. Ненавижда го. Иска да го убие. Ще го убие. Преди няколко седмици помисли същото и за съдия Видар. Не си тук случайно, може да каже сам на себе си, ти си потенциален убиец.
— Окей — прави своя избор Васьор, — дадох пари назаем на сестра си. Забранено ли е?
Камий се отпуска, сякаш е драснал тебеширен кръст на стената. Усмихва се, ала това не е добронамерена усмивка.
— Прекрасно знаете, че не е забранено, защо тогава лъжете?
— Не ви засяга.
Думите, които не бива да се изричат.
— В положението, в което се намирате, кое точно не засяга полицията, господин Васьор?
Обажда се Льо Ген. Камий излиза от кабинета. Дивизионният иска да знае докъде са стигнали. Трудно е да се каже и Камий избира най-успокоителното:
— Не е зле, нещата вървят… — Льо Ген не поема. — А при теб? — пита Камий.
— Едва ще смогнем със срока, но ще успеем.
— Да се съсредоточим тогава.
— Сестра ви не е била…
— Полусестра! — поправя го Васьор.
— Полусестра ви, променя ли нещо?
— Ами да, не е едно и също, би трябвало да проявявате поне малко прецизност.
Камий поглежда Луи, после Арман, сякаш казва: виждате ли, оправя се не зле, а?
— Тогава, да речем, Алекс. Всъщност не сме напълно убедени, че Алекс е имала намерение да се самоубие.
— Обаче точно това е направила.
— Така е. Но вие, който сте я познавали по-добре от всеки друг, сигурно ще ни обясните. Ако е искала да умре, защо е подготвила бягството си в чужбина?
Васьор вдига вежди. Не разбира въпроса.
Този път Камий само прави лек жест към Луи.
— Сестра ви… пардон, Алекс, предния ден си е взела билет за Цюрих, излитане на следващия, 5 октомври, в осем и четирийсет. Дори се е възползвала от минаването си през летището, за да си купи пътническа чанта, която открихме идеално подредена, готова, в стаята й.
— От вас научавам… Вероятно е променила решението си. Казах ви, наистина беше нестабилна.
— Избрала е хотел близо до летището, даже е поръчала такси за следващата сутрин, а колата й е била там. Без съмнение не е искала да се затруднява, да търси място на паркинга и да си изпусне полета. Възнамерявала е да замине лесно и безпроблемно. Освен това се е отървала от лични вещи, не е искала нищо да остави след себе си, включително флаконите, съдържащи киселина. Нашите експерти, между другото, ги изследваха, това е същият продукт, който е използван при престъпленията, концентрирана до около 80 % сярна киселина. Заминавала е, напускала е Франция, бягала е.