Не разпознава собствения си глас. А и пелтечи като дете, като девойче.
Стоят лице в лице и това е мигът на истината. Алекс е толкова ужасена от мисълта какво би могъл да й стори, че внезапно й се приисква да умре, веднага, без да моли за нищо, нека я убие, хайде, сега. Плаши я очакването, в което въображението й пропада, мисли за онова, дето би могъл да й стори, затваря очи и вижда тялото си, сякаш не й принадлежи, проснато, в позата отпреди малко, с рани по него и обилно кървящо, болезнено, като да не е тя, но е тя. Вижда се умряла.
Студът, миризмата на пикня, срамува се и се страхува, какво ли ще се случи, само да не ме убие, направи така, че да не ме убие.
— Съблечи се — казва мъжът.
Сериозен, спокоен глас. Нареждането му също е сериозно и спокойно.
Алекс отваря уста, ала не успява да произнесе и сричка, той я зашлевява толкова силно, че тя залита встрани, губи равновесие, прави крачка, след това още една и пада, главата й се блъсва в пода. Мъжът бавно приближава и я сграбчва за косата. Ужасно боли. Повдига я и тя усеща как целият й скалп ще се откъсне от главата, с две ръце се вкопчва в неговата, краката й намират сили въпреки волята й и Алекс се изправя. Когато я зашлевява повторно, все още я държи за косата и тялото й само потреперва, а главата й се извърта на деветдесет градуса. Изкънтява ужасяващо, но тя вече не усеща почти нищо, замаяна от болката.
— Съблечи се — повтаря мъжът. — Напълно.
И я пуска. Алекс пристъпва, зашеметена, мъчи се да се задържи, пада на колене и едва се възпира да не изскимти от болка. Той се приближава и се навежда. Надвиснали над нея едрото му лице, тежката несъразмерна глава и сивите очи…
— Разбираш ли?
И чака отговора й, вдига широко разтворена ръка и Алекс припряно казва „да“, няколко пъти „да, да, да“, мигом се изправя; всичко, каквото пожелае, само да не я удря повече. Много бързо, за да му покаже, че е напълно, изцяло готова да се подчинява, тя сваля фланелката, издърпва сутиена, трескаво започва да рови из копчетата на дънките, сякаш дрехите й внезапно са се подпалили и иска да остане гола колкото може по-скоро, за да не я удари пак.
Алекс се извива, маха всичко, дето е на нея, всичко, всичко и застава изправена, с ръце покрай тялото, и чак тогава осъзнава онова, което е загубила и повече няма да си върне. Провалът й е пълен, бързото й събличане значи, че всичко вече е приела, на всичко е казала „да“. В известен смисъл Алекс току-що е умряла. Припомня си останали далеч в миналото усещания. Сякаш е вън от собственото си тяло. Вероятно затова намира сили да попита:
— Какво ис… искате?
Той действително почти няма устни. Дори когато се усмихва, се вижда, че това е всичко друго, само не и усмивка. В този миг е израз на въпрос.
— А какво можеш да предложиш ти, мръсна курво?
Опитва се да изглежда лаком, все едно наистина иска да я съблазни. За Алекс тези думи имат смисъл. За всички жени тези думи имат смисъл. Тя преглъща слюнката си. Мисли си: няма да ме убие. Умът й се навива около тази убеденост и силно се стяга, за да не допусне никакво противоречие. Нещо в нея й казва, че все пак ще я убие, след това, но възелът около ума й се стяга, стяга, стяга.
— Можете да ме… ч… чукате — казва тя. Не, не така, усеща го, не така… — Можете да ме… из… изнасилите — добавя. — Можете да пр… правите всичко…
Усмивката на мъжа е застинала. Той отстъпва назад, отдалечава се, за да я разгледа.
От глава до пети. Алекс разтваря ръце, иска да се покаже отдадена, на разположение, да покаже, че е захвърлила всяка воля, принадлежи му, негова е, трябва да печели време, само време. При тези обстоятелства времето е живот.
Мъжът спокойно я оглежда, погледът му бавно се плъзга от горе надолу и най-сетне спира задълго върху вулвата й. Тя не помръдва, а той леко накланя глава с насмешлив въпрос в очите. Алекс се срамува от онова, което е, от онова, което му показва. Ами ако не му се хареса, ако малкото, което може да му даде, не е достатъчно, какво ли ще направи? Тогава той поклаща глава, сякаш е разочарован, разколебан — не, не става. И за да я накара да го разбере по-добре, протяга ръка, хваща дясното й зърно между палеца и показалеца и го завърта толкова бързо и толкова силно, че младата жена мигновено се превива на две и изпищява.
Пуска я. Алекс се държи за гърдата с изхвръкнали очи и без дъх се поклаща от крак на крак, болката я е ослепила. Сълзите се стичат въпреки волята й, когато задава въпроса:
— Какво… ще правите?
Мъжът се усмихва, сякаш да й припомни нещо очевидно: