Отвеждат го в килията. Почти не го разпитват повече. Биха могли да се постараят да го изтощят, Камий обаче смята, че е по-добре така. Минимум обслужване. Ще бъде най-ефикасно. Ала е трудно да не правиш нищо или горе-долу. Всеки се съсредоточава върху онова, което може. Представят си изхода, представят си как Васьор си облича сакото, затяга вратовръзката, мислят си за усмивката, която ще отправи към екипа, за думите, които ще намери и за които със сигурност вече мечтае.
Арман е открил двама нови стажанти, единия на втория етаж, другия на четвъртия. Ще зареди догоре с цигари и химикалки и това му отнема немалко време. Занимава го.
Към средата на сутринта започва странен кадрил. Камий се опитва да дръпне Луи настрана заради автопортрета, но нещата не се случват както е предвидено. На няколко пъти викат Луи навън и Камий усеща как между тях се настанява неловко чувство. Докато трака рапортите, току поглеждайки към стенния часовник, осъзнава, че стореното от Луи здравата усложнява техните отношения. Камий ще каже „благодаря“, ала какво от това? Ще му върне парите и после? В жеста на Луи той съзира проява на лек патернализъм. Колкото повече време минава, толкова по се засилва впечатлението му, че с тази история с картината Луи му дава урок.
Към три следобед най-сетне се озовават сами в кабинета. Камий не разсъждава, казва „благодаря“, първата дума, която му идва.
— Благодаря, Луи.
Трябва да добави още нещо, не е достатъчно.
— Това…
Но се възпира. По озадаченото изражение на Луи разбира мащаба на грешката си. Той няма нищо общо с автопортрета.
— „Благодаря“ за какво?
Камий импровизира:
— За всичко, Луи. За подкрепата ти… във всичко това.
Луи отвръща учуден „да“, нямат навика да си говорят такива неща. Камий се надяваше да каже нещо правдоподобно и току-що го направи, сам изненадан от неочакваното признание.
— Този случай е един вид завръщане за мен. Пък и не е много лесно да ме изтърпи човек, така че…
Присъствието на Луи, това загадъчно момче, което познава толкова добре и за което не знае нищо, внезапно го разчувства, даже повече, отколкото появата на картината.
Още веднъж довеждат Васьор за проверка на подробности.
Камий се качва при Льо Ген, кратко почукване и влиза. Дивизионният очаква някаква лоша новина и това се чете по лицето му. Камий веднага вдига високо длани, за да го успокои. Говорят си за случая. Всеки е сторил необходимото. Сега чакат. Камий загатва за търга с творбите на майка си.
— Колко? — пита Льо Ген зашеметен.
Камий повтаря цифрата, която намира за все по-абстрактна.
Льо Ген прави възхитена физиономия.
Камий не споменава за автопортрета. Имал е време да размисли и знае. Ще се обади на приятеля на майка си, който организира разпродажбата. Сигурно е припечелил нещичко и с тази картина му благодари. Проза. Камий чувства облекчение.
Той набира номера, оставя съобщение и се връща в кабинета си.
Часовете текат.
Камий е решил. Ще го направи в седем вечерта.
Моментът е настъпил. Часът е седем.
Васьор влиза в кабинета. Сяда с поглед, преднамерено втренчена в стенния часовник.
Много е уморен, почти не е спал през тези четирийсет и осем часа и това ужасно си личи.
61
— Вижте — казва Камий, — имаме съмнения относно смъртта на сестра ви. Извинете, на полусестра ви.
Васьор не реагира. Опитва се да разбере какво ли значи това. Умората неминуемо патинира нещата. Прави си разбор на въпроса и на онези, които логично се налагат като следствие от първия. И се успокоява. По отношение на смъртта на Алекс няма в какво да се упреква. Цялото му лице отговаря вместо него. Диша дълбоко, отпуска се, скръства ръце, нито една дума, само поглед към часовника и накрая, ами да, сменя темата и пита:
— Задържането изтича в осем, нали?
— Забелязвам, че смъртта на Алекс не ви трогва.
Васьор вдига очи към тавана, като че търси вдъхновение или сякаш на масата са го помолили да избере между два десерта. Истински отегчен, свива устни.
— Да, мъчно ми е — отвръща накрая. — Даже много. Знаете какво представлява семейството, изключително силни връзки. Но какво да направя… Това е проблемът на депресивните.
— Не ви говоря за смъртта й, а за начина, по който е умряла.