Камий се изправя и се заковава пред него.
— А сега, господин Васьор, смятате ли, че при наличието на вашата ДНК вече ще бъде достатъчно?
До този момент Васьор е реагирал много бурно. По такъв начин формулирано от комисар Верховен, обвинението би трябвало да го накара да подскочи. Ала не. Полицаите се споглеждат, без да знаят какво поведение да възприемат, понеже Васьор е потопен в дълбоко размишление и сякаш не е тук, като че отсъства от разпита. Сложил е лакти на коленете, а широко разтворените длани се събират в конвулсивно движение, все едно ръкопляска с върха на пръстите. Погледът му трескаво шари по пода. Нервно потропва с крак. Чак да се разтревожи човек за умственото му здраве, но внезапно става, втренчва се в Камий и преустановява всяко движение.
— Нарочно го е направила… — Сякаш наистина си говори сам. Ала всъщност се обръща към полицаите: — Организирала е всичко, за да ми лепне това на гърба… Не е ли така?
Върнал се е на земята. Гласът му трепери от вълнение. Нормално, полицаите би трябвало да се покажат изненадани от подобна хипотеза, обаче не. Луи педантично подрежда досието. Арман грижливо си чисти ноктите с половин кламер. Единствено Камий все още участва в разговора, ала не се решава да се обади, седи, кръстосал разтворени длани на бюрото, и изчаква.
— Зашлевих Алекс… — казва Васьор.
Безцветен глас, гледа Камий, а като че говори на себе си.
— В кафенето. Когато видях лекарството се вбесих. Тя искаше да ме успокои и прокара ръка през косата ми, но пръстенът й се закачи… Като я дръпна, ме заболя. Бяха се отскубнали няколко косъма. Беше машинално, зашлевих я. Космите ми…
Васьор излиза от вцепенението.
— От самото начало е организирала всичко, не съм ли прав?
Търси помощ в погледите. Ала не открива нито капка. Арман, Луи и Камий просто го гледат.
— Знаете, че е постановка, нали? Чисто и просто една манипулация, знаете го! Тази история с билета за Цюрих, купуването на чантата, таксито, което е поръчала… Всичко е, за да ви накара да мислите, че се е канела да избяга. Че не е имала намерение да се самоубива! Определя ми среща на място, където никой няма да ме види, удря си главата в мивката, изтрива отпечатъците, оставя тубата с лекарството с моите отпечатъци, слага мой косъм на пода…
— Боя се, че това трудно може да бъде доказано. За нас вие сте били там, трябвало е да се отървете от Алекс, удряли сте я, принудили сте я да погълне алкохол, а после барбитурати, и вашите отпечатъци и ДНК потвърждават тезата ни.
Камий се изправя.
— Имам една добра и една лоша новина. Добрата е, че задържането е отменено. Лошата е, че сте арестуван за убийство.
Камий се усмихва. Васьор, грохнал на стола си, все пак вдига глава.
— Не съм аз! Знаете, че е тя, нали? Знаете го! — И се обръща лично към Камий: — Прекрасно знаете, че не съм аз!
Той продължава да се усмихва.
— Показахте, че не сте враг на черния хумор, господин Васьор, затова ще си позволя малка закачка. Бих казал, че този път Алекс ви го начука.
В другия край на кабинета Арман, който тъкмо е нагласил ръчно направената цигара зад ухото си, най-сетне се е изправил и е отишъл до вратата, влизат двама униформени полицаи. Камий завършва простичко, видимо отегчен:
— Съжалявам, че ви задържахме толкова дълго, господин Васьор. Знам, че два дни, това е твърде много. Но тестовете и сравняването на ДНК… В последно време лабораторията е претрупана с работа. В този момент два дни са почти минимумът.
62
Именно цигарата на Арман предизвиква онова прищракване, дявол знае защо, необяснима работа. Вероятно заради немотията, лъхаща от цигара, стъкмена от фасове. Камий е така разтърсен от откритието, че марширува на място. Нито за миг не го обзема съмнение, това също не може да се обясни, убеден е и толкоз.
Луи върви по коридора, а след него Арман, с вечно приведени рамене и провлачена крачка, с подпетените си чисти, но стари, овехтели обувки.
Камий влиза припряно в кабинета си и пише чек за осемнайсет хиляди евро. Целият се е разтреперил. После си събира документите и отново тръгва по коридора с бързи стъпки. Силно се вълнува, по-късно ще мисли за чувствата, от които е изтъкано това вълнение.
Ето го почти веднага в кабинета на колегата му. Поставя чека пред него.
— Много мило, Арман, достави ми наистина голямо удоволствие.