— Хайде… — произнася той раздразнено.
И сочи сандъка.
Сякаш не е вече тя, когато се обръща, не е тя, когато стъпва в сандъка, нищо от нея не е останало в това тяло, което се свива на кълбо.
И ето я с раздалечени стъпала, за да може всяко да се подпре на една дъска, обгърнала коленете си с ръце, като че този сандък е сетното й убежище, а не неин ковчег.
Мъжът се приближава и се втренчва в голото момиче, сгушено на дъното на сандъка. Облещил очи и доволен като ентомолог, наблюдаващ рядък вид. Изглежда на върха на щастието.
Изпръхтява и хваща отвертката.
6
Портиерката им отстъпи своята стаичка и си легна. Цяла нощ хърка като каруцар. Оставиха пари за кафето, а Луи добави бележка с благодарности.
Три часът е. Всички екипи си тръгнаха. Шест часа след отвличането резултатите могат да се поберат в кибритена кутийка.
Ето ги Камий и Луи на тротоара. Прибират се вкъщи да вземат по един душ и после ще се срещнат отново.
— Хайде — казва Камий.
Намират се пред стоянката на такситата. Камий поклаща глава.
— Не, аз ще походя малко пеша.
Тук се разделят.
Камий е нахвърлял тази девойка безброй пъти такава, каквато си я представя, как върви по тротоара, как прави знак на шофьора на автобуса, и все започваше отначало, защото неизменно имаше по нещо от Ирен у нея. Само като си помисли, му прилошава. Ускорява крачка. Това момиче е друг човек. Ето какво трябва да си внуши. И най-вече тази ужасяваща разлика — тя е жива.
Улицата е безучастна, коли минават на час по лъжичка. Опитва се да разсъждава логично. Логиката е онова, което го тормози от самото начало. Никой не отвлича някого случайно, най-често извършителят познава жертвата. Понякога слабо, ала достатъчно, за да има поне един мотив. Следователно той вероятно знае къде живее тя. Камий си го повтаря от близо час. И ако не я е похитил у тях или пред дома й, то е, понеже не е било възможно. Не е ясно защо, но е било невъзможно, иначе е нямало да го стори тук, на улицата, с всички рискове, които носи подобен акт. А го е извършил тук.
Камий забързва и мисълта догонва неговия ритъм.
Вариантите са два — мъжът или я следва, или я причаква. Да я следва с камионетката? Не. Тя не взема автобуса, върви по тротоара, а той я следва с камионетката? На бавен ход? В очакване на удобния момент, когато… Адски тъпо.
Значи, я дебне.
Познава я, познава маршрута й и има нужда от място, където да я изчака да се появи… и да се засили, за да скочи върху нея. И това място неминуемо се намира преди мястото, където я е похитил, защото улицата е еднопосочна. Той я съзира, тя го подминава, той я настига и я отвлича.
— Така виждам нещата аз.
Не е рядкост Камий да си говори на висок глас. Вдовец е от неотдавна, ала навиците на сам мъж се добиват бързо. Точно заради това не помоли Луи да дойде с него, изгубил е рефлексите за работа в екип, твърде сам е и твърде дълго предъвква всичко, мисли единствено за себе си. Би си хвърлил един бой. Не харесва човека, в когото се е превърнал.
Няколко минути крачи и прехвърля различни възможности в главата си. Търси. Той е от хората, които могат да упорстват в грешката си чак докато фактите докажат правотата им. Това е мъчителен недостатък у приятел, но у едно ченге е достойно за уважение качество. Пресича една улица, сетне друга, нищо не прищраква в мозъка му. И накрая нещо проблясва.
Улица „Льогранден“.
Задънена улица, не повече от трийсетина метра, ала достатъчно широка, за да могат да спират коли и от двете й страни. Ако той беше похитителят, щеше да паркира именно тук. Камий продължава, после се обръща към улицата.
На пресечката — един жилищен блок. На партера — аптека.
— Вдига глава.
Две камери в двата края на витрината на аптеката.
Доста бързо попадат на кадъра с бялата камионетка. Господин Бертиняк е човек вежлив, та чак мазен, типът търговец, който обожава да помага на полицията. Тези хора винаги леко изнервят Камий. В задната стаичка на своето царство господин Бертиняк е седнал пред огромен компютърен екран. Не притежава присъщата на аптекарите външност, но начина на живот — със сигурност. Камий поназнайва нещичко, баща му беше аптекар. След като се пенсионира, приличаше на пенсиониран аптекар. Помина се преди по-малко от година. Дори когато почина, Камий не можа да се въздържи да не го оприличи на мъртъв аптекар.