Досега беше успявала да се придържа към някаква дисциплина, да прави почти незабележими упражнения, които бе повтаряла приблизително на всеки час. Първо се размърдват пръстите на краката, след това глезените, завъртат се три пъти в едната посока и три пъти в другата, повдигат се, после прасците, стягат се прасците, отпускат се, отново се стягат, протяга се десният крак колкото се може по-далеч, прибира се и пак, и така три пъти, и т.н.
Но сега вече не знае дали не е сънувала тези упражнения, или действително ги е правила. Събуди се от стенанията си. Такива стенания, че помисли гласа за нечий друг, вън от нея. Хрипове, които сякаш идваха от корема, звуци, които не познаваше.
Дори когато се разбуди напълно, пак не успяваше да спре стоновете да излитат от нея с ритъма на дишането й.
Алекс е сигурна. Започнала е да умира.
10
Четири дни. Четири дни разследването тъпче на едно място. Анализите не дават резултат, свидетелските показания са безплодни. Тук видели бяла камионетка, там пък била синя. После решили, че една жена, съседка, е изчезнала, звънят й, а тя на работа.
Друга, за която вече тече разследване, се връща от гости при сестра си, мъжът й обаче не знаел, че има сестра, пълен бардак…
Прокурорът определи един съдия-следовател, припрян младок от поколението, което иска нещата да се случват бързо. Пресата пък едва спомена за отвличането, то бе отбелязано и веднага затрупано от пороя злободневни новини. Равносметката — похитителят още не е разкрит и жертвата е все така неизвестна.
Всички обявени за изчезнали са проверени и нито една не може да е жената от улица „Фалгиер“. Луи разшири издирванията, върна се доста назад във времето, прехвърли изчезналите през предните дни, през предните седмици и месеци, ала напразно. Нищо, което да прилича на младо и смятано за хубавко момиче, чийто предполагаем маршрут да минава през улица „Фалгиер“ в петнайсети район на Париж.
— Е, никой ли не го познава това момиче? Никой ли не се тревожи, че не го е виждал цели четири дни?
Наближава двайсет и два часът.
Седнали са на една пейка и гледат канала. Приличат на шишче от ченгета. Камий остави в кабинета новия стажант и заведе Луи и Арман на вечеря. По отношение на ресторантите няма нито въображение, нито памет, тъй че винаги му коства мъчително усилие да се сети за някое прилично място. Да пита Арман, е тъпо, той не е бил на ресторант от последния път, когато някой го е поканил, и заведението сигурно е отдавна закрито. Колкото до Луи, онова, което би могъл да му предложи, не му е по джоба. Вечер ходи в „Тайеван“ или „Льодоайен“3. И Камий отсича — „Ла Марин“ на Ке дьо Валми, близо до неговия жилищен блок.
Вероятно имаха много неща да си кажат. Когато работеха заедно и приключваха късно, не беше рядкост първо да вечерят, преди да се приберат. По правило винаги плащаше Камий. Ако оставеше Луи да оправи сметката, щеше да бъде проява на лош вкус спрямо останалите и щеше да им напомни, че въпреки чиновническата му заплата за него парите не са проблем. Колкото до Арман, никой дори не би се замислил — предложите ли му да вечеряте заедно, значи го каните. Малвал пък беше все безпаричен и знаем докъде я докара.
Тази вечер Камий с удоволствие плати, нищо не казва, но е щастлив, че е със своите момчета. Неочаквано е. Допреди три дни дори не си го бе представял.
— Не разбирам… — подхваща той.
Вечерята е останала зад тях, пресекли са улицата, вървят покрай канала и гледат вързаните корабчета.
— Никой от службата й… Нито съпруг, нито годеник, нито гадже, нито приятелка, никой… И семейство ли няма? В такъв град и в тези времена никой да не я потърси…
Разговорът прилича на всички онези, които вече са водили, прекъсван от дълги мълчания. Всеки със своето мълчание, замислено, вглъбено, съсредоточено.
— Ти всеки ден ли се обаждаше на баща си? — пита Арман.
Разбира се, че не, дори не и на три дни, баща му би могъл внезапно да почине у дома и да си остане така цяла седмица, преди да… Имаше приятелка, с която се виждаше често, та тя го откри мъртъв и му звънна. Камий се запозна с нея два дни преди погребението, баща му я беше споменал бегло като случайна позната. Ала се наложи да направи три курса с колата, за да пренесе в дома й нещата, дето беше оставила при него.
Дребна жена, свежа като ябълка, розовееща, с бръчки, които човек за малко да нарече младежки. Миришеше на лавандула. За Камий фактът, че тази жена бе заела мястото на майка му в леглото на баща му, бе буквално невъобразим. Две жени, нямащи нищо общо. Това беше друг свят, друга планета и той даже се запита каква ли връзка може да е имало между родителите му, май никаква. Мод, художничката, се бе омъжила за аптекар, да й се чудиш.
3
Гурме ресторанти в центъра на Париж, получили три звезди в пътеводителя на „Мишлен“, най-високото признание, знак за изисканост и качество. — Б.р.