Защото мъжът оставя гранулите именно по тази причина. Не за да я храни. А за да ги примами.
Няма да я убие той.
А плъховете.
12
Бивш медицински център, целият ограден от стени, до Порт дьо Клиши. Голяма порутена сграда от деветнайсети век, съвсем овехтяла и заменена с университетската болница, изникнала в другия край на предградието.
Всичко е празно от две години, истински пущинак. Фирмата, която ръководи проекта, осигурява охрана на комплекса, за да избегне самонастаняване от страна на бездомници и хора без документи. Натрапници и нежелани индивиди. Пазачът разполага с малко жилище на партера и получава заплата, за да наглежда обекта до началото на строителните работи, предвидени за след четири месеца.
Жан-Пиер Трарийо, петдесет и три годишен, бивш санитар в болницата. Разведен. Без съдебно досие.
Именно Арман откри неговата камионетка по едно от имената в списъка на експертите. Лагранж, специалист по монтирането на ПВЦ дограма, който при пенсионирането си преди две години продал цялото си оборудване. Трарийо купил камионетката и само отгоре-отгоре със спрей покрил рекламните надписи, поставени от Лагранж. Арман пуснал по мейл снимката на долната част на каросерията до кварталния участък и оттам изпратили един полицай. Симоне наминал на място след края на дежурството и за пръв път през живота си съжалил, че винаги е отказвал да си купи мобилен телефон. Вместо да се прибере, той тичешком се върнал в участъка, съвършено убеден, че следата от зелена боя по колата на Трарийо, паркирана пред някогашната болница, напълно съответства на тази от снимката. Камий все пак искаше да му е чиста съвестта. Човек не започва битката при Аламо5, без да вземе някои предпазни мерки.
Изпрати един полицай дискретно да се прехвърли през стената. Тук нощем е твърде тъмно, за да се правят опознавателни снимки, но едно е сигурно — камионетка няма.
По всяка вероятност Трарийо не си е вкъщи.
Нищо не свети в дома му, няма следи от присъствие.
Изчакват връщането му, за да го заловят, клопката е заложена, всичко е готово.
Всички са на поста си и дебнат.
Поне до появата на съдия-следователя и на дивизионния комисар.
Срещата на върха се провежда в една от колите без отличителни знаци, паркирани на няколкостотин метра от главния вход.
Съдия-следователят е трийсетинагодишен мъж, който носи името на бивш държавен секретар при Жискар д’Естен или при Митеран: Видар, вероятно негов дядо.
Строен и суховат, той е с костюм на тънко райе, мокасини и златни бутонели. Тези малки подробности казват много. Сякаш е роден с костюм и вратовръзка. Колкото и да се мъчи човек, няма да успее да си го представи гол. Изправен е като свещ, с претенции за прелъстител, защото косата му е гъста, с път отстрани като на застрахователите, които си мечтаят да влязат в политиката. Личи му, че ще бъде хубав старец. Щом видеше мъж от този тип, Ирен избухваше в смях с ръка на устата и казваше на Камий: „Боже, колко е красив! Аз защо си нямам такъв красив съпруг?“. А и изглеждаше порядъчно тъп. От произхода е, помисли си Камий. Бърза, иска да пришпори нещата. Сигурно в родословното си дърво има и генерал от пехотата, та му се ще да изкорми Трарийо на мига.
— Не можем да направим това, глупаво е.
Камий би трябвало да вземе още предпазни мерки и да изпълни процедурите, но онова, което този гъз се кани да проиграе, е ни повече, ни по-малко живота на отвлечена преди пет дни жена. Льо Ген си върши работата:
— Господин съдия, комисар Верховен понякога е малко… рязък. Той иска просто да каже, че вероятно е по-разумно да изчакаме връщането на Трарийо.
Резкият характер на Камий Верховен изобщо не смущава съдията. Дори желае да покаже, че не се бои от противопоставяне, че е решителен мъж. Нещо повече — стратег.
— Предлагам да претърсим мястото, да освободим жертвата и да изчакаме похитителя вътре.
И сред безмълвието, което подчертава блестящото му предложение:
— Ще му поставим капан.
Всички са зашеметени. Съдията явно тълкува това като възхищение. Камий се оказва най-бърз.
— Откъде знаете, че заложникът е вътре?
— Сигурен ли сте поне, че е именно той?
— Сигурни сме, че колата му е стояла в засада в часа и на мястото, където е била отвлечена тази жена.
— Е, значи е той.
Мълчание. Льо Ген търси решение как да потуши конфликта, ала съдия-следователят го изпреварва.
5
Едно от най-драматичните сражения по време на Тексаската революция между мексиканската армия и тексаските въстаници в края на февруари и началото на март 1836 г. в тексаския мисионерски център Аламо в Сан Антонио, при което тексасците, недостатъчно подготвени, след 13-дневна обсада на крепостта са разбити от многократно превъзхождащите ги мексиканци. — Б.р.