— Разследване?
— И така може да се каже. Бащата се тревожи. Колкото до полицията, предвид обстоятелствата, по-скоро тупа топката. Синът е избягал с някакво момиче, вземайки дрехите, личните си вещи и съдържанието на бащината банкова сметка, шестстотин двайсет и три евро, ясна ти е картинката… Тъй че препращат бащата към префектурата. Претърсват района, нищо. През март разширяват издирването до общодържавно. Отново нищо. Трарийо крещи като ненормален и иска резултати. И в началото на август, година след изчезването на сина, му издават „удостоверение за безрезултатно издирване“. И досега го няма. Предполагам, че щом научи за смъртта на баща си, ще се появи.
— А майката?
— Трарийо се развежда през 1984-та. Всъщност жена му се развежда: домашно насилие, бруталност, алкохолизъм. Синът остава с баща си. Тези двамата май добре са се разбирали. Или поне докато Паскал не решава да си вдигне чукалата. Майката е повторно омъжена и живее в Орлеан. Госпожа… — рови в бележника, не открива, — както и да е, няма значение, така или иначе, наредих да я търсят и скоро ще я доведат.
— Още нещо?
— Да, мобилният на Трарийо е в бизнес група. Работодателят му държи да може да се свързва с него, дори да е на другия край на обекта. Анализът показва, че почти не си служи с телефона, разговорите са предимно с работодателя или за „служебни нужди“, както се казва. И ненадейно се втурва да звъни. Не много, но е нещо ново. Появяват се десетина-дванайсет номера, хора, на които се обажда по веднъж, два, три пъти…
— И после?
— Ами тази внезапна вълна от повиквания започва две седмици след издаването на „удостоверението за безрезултатно издирване“, касаещо сина му, и секва три седмици преди отвличането на момичето.
Льо Ген смръщва вежди. Камий предлага своя извод:
— Трарийо смята, че полицията не върши нищо, и прави собствено разследване.
— Допускаш, че нашето момиче, онова от клетката, е същото, с което синът се е омел?
— Така мисля, да.
— Ти каза, че на снимката е някаква дебелана. А тази не е дебелана.
— Дебелана, дебелана… Може да е загубила някой и друг килограм, знам ли. Във всеки случай мисля, че е тя. Да ти кажа къде е Паскал, е, това не мога…
17
И досега Алекс доста се измъчи със студа. Септември е мек месец, но тя не се движи и гладува. Ала стана още по-зле. Защото внезапно, за няколко часа, го обърна на есен. Студът, който усещаше поради немощта си, се засили от чувствително понижилата се температура. Ако се съди по падащата през стъкления покрив светлина, небето е сиво и навън е мрачно. Алекс чу първите пориви на вятъра, как той нахлува в помещенията, свири и болезнено стене, напомня ридания на окаян нещастник.
Плъховете също вдигнаха глави, а мустаците им затрепкаха както никога досега. Внезапен порой се стовари върху сградата, тя забоботи и заскърца като потъващ кораб. Преди Алекс да разбере какво се случва, плъховете се спуснаха по стените да търсят дъждовна вода, която потече на вади. Този път преброи девет. Не е сигурно дали са все едни и същи. Например тоя черно рижавият, който дойде наскоро, другите се боят от него, видя го да се въргаля сам в една локва, отделно, после се върна и се качи пръв. Пръв се покатери по въжето. Последователен в действията си.
Мокър плъх е още по-страшно от сух плъх, козината изглежда по-мръсна, погледът — по-пронизителен и дебнещ. Мократа опашка става слузеста, сякаш е отделно животно, прилича на змия.
След дъжда идва буря, след влагата — студ. Алекс е като вкаменена, не може да помръдне и усеща как по кожата й пробягват вълни, това не са тръпки, а истински конвулсии. Зъбите й тракат, вятърът фучи с такава сила, че клетката се завърта.
Черно-рижавият, покатерил се по въжето, снове по капака, спира и се изправя високо на задни лапи. Вероятно е дал сигнал за сбор, защото в следващите секунди се качват и останалите, навсякъде са, върху капака, вдясно, вляво, в кошницата, която се полюшва.
Мълния осветява помещението, всички застават с муцуни, обърнати към небето, в едно общо движение, сякаш ударени от ток, и започват да щъкат насам-натам, ала не са пощурели от страх заради бурята, не, това е един вид танц. Изглеждат като наелектризирани.