Само черно рижавият стои неподвижно на дъската, която е най-близо до лицето на Алекс. Протяга глава към нея, очите му се разширяват, после най-сетне се изправя, а рижият му корем е подут и огромен. Надава писъци и размахва лапи, те са розови. Но Алекс вижда само ноктите.
Тези плъхове са стратези. Схванали са, че към глада, жаждата и студа трябва да се прибави и ужас. Цвърчат в хор. За да я стреснат. Цялата е опръскана с ледена дъждовна вода, довяна от вятъра. Вече не плаче, само трепери. Мислеше за смъртта като за избавление, ала перспективата да бъде нахапана от плъхове, да бъде разкъсана…
Храна за колко ли дни представлява човешкото тяло за дузина плъхове?
Обзета от ужас, Алекс започва да пищи.
Но за пръв път от гърлото й не излиза нито звук.
Поваля я безсилие.
18
Льо Ген се изправя, разкършва се и обикаля кабинета си, докато Камий докладва, а после сяда и отново заема позата на замислен, тлъст сфинкс. Камий забелязва как сподавя нещо като доволна усмивка. Вероятно доволството, че е изпълнил ежедневната си гимнастика, казва си той. Прави това по два-три пъти на ден — става, отива до вратата и се връща. Понякога четири пъти. Тренировките му почиват на желязна дисциплина.
— В телефона на Трарийо има седем-осем интересни контакта — продължава Камий. — Звънял им е той, на някои многократно. Все едни и същи въпроси. Разследвал е изчезването на сина си. Когато се е виждал с тях, е показвал снимката, на която синът му е с момичето на селското празненство.
Самият Камий се е срещал с двама от свидетелите, с останалите — Луи и Арман. Мина през кабинета на Льо Ген, за да го държи в течение, но не заради него се върна в отдела. А заради бившата госпожа Трарийо, която е пристигнала от Орлеан. Жандармерията бе натоварена с нейното довеждане.
— Вероятно Трарийо открива координатите им в имейлите на сина си. Има по малко от всичко.
Камий поглежда записките си.
— Някоя си Валери Туке, трийсет и пет годишна, съученичка на Паскал, която отчаяно се опитвал да сваля цели петнайсет години.
— Значи е упорит.
— Бащата й звънял няколко пъти, за да я пита дали знае какво се е случило с неговото отроче. Тя казва, че момчето е истински загубеняк. „Селяндур.“ А ако изчакаш няколко минути, добавя: „Кръгла нула. Все се мъчеше да шашне момичетата с тъпи вицове“. Накратко, пълен мухльо. Но добряк. Във всеки случай няма представа какво е станало с него.
— Нещо друго?
— Някой си Патрик Жюпиан, шофьор разносвач във фирма за пране на спално бельо, приятел на Паскал Трарийо от конните залагания. И той няма никаква вест. Момичето от снимката не му говори нищо. Друг един приятел от колежа, Тома Васьор. И накрая Дидие Котар, стар колега, с когото е работил в някаква фирма за търговия по пощата, ала и там същото, бащата се обажда, досажда. И, разбира се, никой нищо не е чувал за сина от дълго време. Най-осведомените знаят само, че има набъркано момиче. Това е сензацията на годината — Паскал Трарийо с момиче. Приятелят му Васьор откровено се хили: „Един път и той да е с момиче“. Шофьорът разносвач потвърждава, че е надул главите на всички с неговата Натали, но Натали коя, никой няма понятие. Понеже не я е показал на никого.
— Виж ти…
— Не, не е чак толкова чудно. Срещнал я е в средата на юни и се е чупил с нея месец по-късно. Не е имал време да я представя на приятели.
Двамата мъже стоят замислени. Камий препрочита своите записки, смръщил вежди, току поглежда към прозореца, сякаш търси отговора на някакъв въпрос, и отново потъва в бележника си. Льо Ген го познава добре. Затова изчаква малко и после:
— Хайде, снасяй.
Камий е притеснен, а това не му се случва често.
— Ами, честно да ти призная… Някак си не го усещам това момиче. — И веднага вдига две ръце, сякаш си пази лицето: — Знам, знам! Знам, Жан. Става дума за жертвата! Жертвата не се пипа! Но ме питаш какво мисля и аз ти казвам.
Льо Ген се е надигнал в креслото, с лакти на бюрото.
— Това е тъпо, Камий.
— Знам.
— Момичето е затворено като врабче в клетка на два метра височина от седмица вече…
— Знам, Жан…
— … и от снимките ясно се вижда, че скоро ще пукне…
— Да…
— … онзи, който я е похитил, е неграмотно, брутално, алкохолизирано говедо…
Камий само въздъхва.
— … затворил я е в клетка, оставена на милостта на плъховете…